КРАЯТ НА МИСЪЛТА

Въпрос: Чудя се какво наистина имаш предвид под край на мисълта. Говорих с един приятел за това и той каза, че това е някаква източна глупост. Според него мисълта е най-висшата форма на интелигентност и действие, самата сол на живота; без нея не може да се мине. Тя е създала цивилизацията и всички отношения на нейна основа. Всеки от нас приема това, от най-великия мислител до най-скромния работник. Когато не мислим, ние спим, вегетираме или се отнасяме в мечти; ние сме празни, тъпи и безплодни, но когато сме будни, ние мислим, вършим нещо, живеем, караме се: това са единствените две състояния, които познаваме. Ти казваш да отидем отвъд тях – отвъд мисълта и празното бездействие. Какво искаш да кажеш с това?

Кришнамурти: Съвсем просто казано, мисълта е отговорът на паметта, на миналото. Миналото може да е една безкрайност или просто предишният миг. Когато мисълта действа, това, което действа, е миналото като памет, като опит, като знание, като възможност. Цялата воля е желание, основано на това минало и насочено към удоволствие или избягване на болката. Когато мисълта функционира, тя е миналото, следователно изобщо няма ново живеене; това е миналото, което живее в настоящето, което се модифицира в настоящето. Така че по този начин няма нищо ново в живота, а за да се намери нещо ново, трябва да липсва миналото, умът не трябва да бъде задръстен с мисли, страх, удоволствие и всичко останало. Само когато умът е отпушен, може да се появи новото и поради тази причина казваме, че мисълта трябва да утихне и да действа само когато трябва – обективно, ефикасно. Цялата приемственост е мисъл; където има приемственост, няма нищо ново. Виждаш ли колко важно е това? Това наистина е жизненоважен въпрос. Или ще живееш в миналото, или ще живееш напълно различно – в това е целият въпрос.

Въпрос: Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш, но как изобщо може да се спре тази мисъл? Когато слушам птиците да пеят, се появява мисъл, която веднага ми казва, че това е кос; когато ходя по улицата, мисълта ми казва, че ходя по улицата, и ми казва всичко, което видя и разпозная; когато ме занимава идеята за немисленето, това е отново мисълта, която играе тази игра. Целият смисъл и разбиране, и комуникация е все мисъл. Дори когато не общувам с някой друг, аз правя това със себе си. Когато съм буден, мисля, когато съм заспал, мисля. Цялата структура на моето същество е мисъл. Корените и лежат далеч по-дълбоко, отколкото си представям. Всичко, което мисля и върша, и всичко, което съм, е мисъл; мисълта създава удоволствието и болката, мераците, копнежите, решенията, умозаключенията, надеждите, страховете и въпросите. Мисълта извършва убийство и мисълта прощава. Така че как мога да отида отвъд нея? Не е ли отново мисълта това, което се стреми да отиде отвъд нея?

Кришнамурти: И двамата казахме, че когато мисълта е затихнала, може да се появи нещо ново. И двамата видяхме ясно този момент, а ясното му разбиране е краят на мисълта.

Въпрос: Но това разбиране е също мисъл.

Кришнамурти: Така ли е? Ти приемаш, че то е мисъл, но такова ли е в действителност?

Въпрос: Това е една умствена манипулация със смисъла, общуване със себе си.

Кришнамурти: Ако е общуване със себе си, то е мисъл. Но дали разбирането е умствена манипулация със смисъла?

Въпрос: Такова е.

Кришнамурти: Смисълът на думата и разбирането на този смисъл е мисъл. Това е необходимо за живота. Там мисълта трябва да функционира ефикасно. Това е технически въпрос. Но ти не ме питаш това. Ти ме питаш как мисълта, която е самото движение на живота такъв, какъвто го познаваш, може да дойде до своя край. Нима краят на мисълта идва само когато умираш? Това е всъщност твоят въпрос, нали?

Въпрос: Да.

Кришнамурти: Това е правилният въпрос. Умри! Умри за миналото, за традицията.

Въпрос: Но как?

Кришнамурти: Мозъкът е изворът на мисълта. Мозъкът е материя и мисълта е материя. Може ли мозъкът – с всичките му реакции и мигновени отговори на всяко предизвикателство и изискване – може ли мозъкът да бъде напълно тих? Това не е въпрос за преустановяването на мисълта, а за това дали мозъкът може да бъде напълно тих. Може ли той да действа с пълния си капацитет, когато е необходимо, а иначе да е тих? Тази тишина не е физическа смърт.

Виж какво се случва, когато мозъкът е напълно тих. Виж какво се случва.

Въпрос: В това пространство имаше един кос, зеленото дърво, синьото небе, човекът, който блъскаше на съседна та врата, звукът на вятъра в дърветата и туптенето на сърцето ми, пълната тишина на тялото. Това е всичко.

Кришнамурти: Ако има разпознаване на песента на коса, тогава мозъкът е бил активен, интерпретирал е. Не е бил тих. Това изисква наистина една огромна будност и дисциплина, наблюдаване, което носи своя дисциплина, а не такава, която е наложена или предизвикана от твоето подсъзнателно желание да постигнеш някакъв резултат или едно приятно ново преживяване. Следователно през деня мисълта трябва да действа ефикасно, трезво и същевременно да наблюдава себе си.

Въпрос: Това е лесно, но какво да кажем за отиването отвъд нея?

Кришнамурти: Кой задава този въпрос? Дали това е желанието да преживееш нещо ново, или е изследването? Ако е изследването, тогава ти трябва да изследваш и, проучиш всичко, свързано с мисленето, и да си напълно запознат с него, да знаеш всичките му номера и тънкости. Ако си направил това, ти ще знаеш, че въпросът за отиване отвъд мисълта е безсъдържателен. Отиване отвъд мисълта означава да знаеш какво е мисълта.