ЛЮБОВТА

Потребността от сигурност в дадена връзка неизбежно поражда тъга и страх. Това търсене на сигурност привлича неувереността. Вие някога намирали ли сте сигурност в някоя от вашите връзки? Намирали ли сте? Повечето от нас искат сигурност, когато обичат и са обичани, но има ли любов, когато всеки един от нас търси своята собствена сигурност, своя собствен отделен път? Ние не сме обичани, тъй като не знаем как да обичаме.

Какво е любовта? Думата е така подвеждаща и изкривена, че аз изобщо не искам да я използвам. Всеки говори за любов – всяко списание и вестник и всеки мисионер говорят непрестанно за любовта. Обичам страната си, обичам краля, обичам някоя книга, обичам тази планина, обичам удоволствието, обичам съпругата си, обичам Бог. Любовта идея ли е? Ако е така, тя може да се насърчава, подхранва, обгрижва, насочва, нагажда по какъвто си искате начин. Когато кажете, че обичате Бог, какво означава това? Това означава, че обичате проекцията на вашето собствено въображение, проекцията на себе си, облечена в определени форми на почтеност според това какво мислите за благородно и свещено; иначе казано “обичам Бог” е абсолютна безсмислица. Когато почитате Бог, вие почитате себе си – а това не е любов.

Тъй като не можем да намерим отговор за това човешко нещо, наречено любов, прибягваме към абстракции. Любовта може да е пределното решение на всички човешки трудности, проблеми и големи мъки, така че как възнамеряваме да разберем какво е любовта? Просто като й дадем определение ли? Църквата я е определила по един начин, обществото – по друг, а съществуват всички видове залитания и извращения. Да обожаваме някого, да спим с някого, емоционалният обмен, другарството – това ли означава за нас любовта? Това са норми, шаблони и са станали извънредно лични, чувствени и ограничени, та религиите са заявили, че любовта е нещо много повече от това. В това, което те наричат човешка любов, те виждат удоволствие, съревнование, ревност; желание да се притежава, владее, управлява и да се пречи на друго мислене и, знаейки сложността на всичко това, те казват, че трябва да има друг вид любов – божествена, красива, недостъпна, непокварена.

По целия свят така наречените святи хора са поддържали идеята, че да се гледа жена е нещо напълно погрешно; те казват, че не можете да се приближите до Бог ако се отдавате на секса, следователно те го изтласкват настрана, макар че са изядени от него. Но отричайки сексуалността те си изваждат очите и си отрязват езиците, защото отричат цялата красота на земята. Те са уморили от глад сърцата и умовете си; те са обезводнени човешки същества; те са осъждали красотата, понеже тя се е свързвала с жената.

Може ли любовта да бъде разделена на свята и нечестива, човешка и божествена, или има само любов? Любовта само на отделния човек ли е или на всички хора? Ако кажа “обичам те”, това изключва ли любовта на другия? Любовта лична ли е или безлична? Морална ли е или неморална? Семейна ли е или несемейна? Ако обичате човечеството можете ли да обичате индивида? Любовта чувство ли е? Любовта емоция ли е? Любовта удоволствие и желание ли е? Всички тези въпроси показват, че имаме идеи относно любовта, не е ли така, идеи относно това каква тя трябва или не трябва да бъде, шаблон или правилник, разработен от културата в която живеем.

Така че, за да пристъпим към въпроса относно това какво е любовта, първо трябва да видим какво тя трябва или не трябва да бъде. Да се разделя каквото и да било на това, което трябва да бъде, и това, което е, е най-измамливият начин да се справиш с живота.

Та как да разбера какво е този пламък, който наричаме любов – не как да я представя пред друг човек, а какво тя означава по своята същност? Аз най-напред ще отхвърля това, което църквата, обществото, моите родители и приятели, всеки човек и всяка книга са казали за нея, тъй като искам да разбера за себе си. В това има огромен проблем, който включва цялото човечество, има хиляди начини за определянето й и аз самият съм уловен в някакъв шаблон или нещо друго според това какво харесвам или на което се наслаждавам в момента – така че, за да я разбера, не трябва ли първо да се освободя от моите собствени склонности и предубеждения? Аз съм объркан, разкъсан от моите собствени желания, ето защо казвам на себе си: “Най-напред изясни собствената си бъркотия. Може би ще успееш да откриеш какво е любовта посредством онова, което тя не е.”

Правителството казва: “Вървете и убивайте от любов към родината.” Това любов ли е? Религията казва: “Откажете се от секса в името на любовта към Бога.” Това любов ли е? Любовта желание ли е? Не казвайте, че не е. За повечето от нас тя е такова – желание и удоволствие, удоволствието, което се получава посредством чувствата, чрез сексуална привързаност и задоволяване. Аз не съм против секса, но вижте какво се включва в него. Това, което сексът ви дава мигновено, е цялостното занемаряване на вас самите, след което отново се връщате към вашия безпорядък, и така искате повторение отново и отново на това състояние, в което няма безпокойство, няма проблеми, няма “аз”. Казвате, че обичате съпругата си. В тази любов е включено сексуално удоволствие, удоволствието да имате някого в къщата си, който да се грижи за децата ви, да готви. Вие зависите от нея; тя ви е отдавала тялото си, чувствата си, подкрепата си, някакво чувство за сигурност и благополучие. След това тя ви напуска; отегчава се или си намира някой друг и целият ви емоционален баланс се нарушава и това смущение, което не ви харесва, се нарича ревност. В нея има болка, безпокойство, ненавист и ярост. И в действителност си казвате: “Докато ми принадлежиш те обичам, но от момента, в който ме изоставиш, започвам да те ненавиждам. Докато мога да разчитам на теб да удовлетворяваш потребностите ми, сексуални и други, аз те обичам, но от момента, в който престанеш да ми даваш каквото искам, повече не те желая.” Така че има противоречие между вас, има разделение, а когато се чувствате отделен от другия, тогава няма любов. Но ако можете да живеете с вашата съпруга без мисълта, създаваща всички тези противоречиви състояния, тези безкрайни кавги във вас, тогава може би – може би – ще разберете, какво е любовта. Тогава сте напълно свободен, както и тя, докато ако зависите от нея за всяко ваше удоволствие, вие сте роб за нея. Така че когато някой обича, трябва да има свобода, не само от другия човек, но и от обичащия.

Това да принадлежиш на другиго, психологическото подхранване чрез другиго, зависимостта от другиго – във всичко това винаги трябва да има безпокойство, страх, ревност, вина, а докато има страх няма любов; умът, воден от скръбта, никога няма да знае какво е любовта; сантименталността и емоционалността нямат абсолютно нищо общо с любовта. И така любовта не трябва да се свързва с удоволствието и желанието.

Любовта не е продукт на мисълта, която е миналото. Мисълта изобщо не може да насърчава любовта. Любовта не е оградена нито уловена от ревността, защото ревността е в миналото. Любовта е винаги активно настояще. Няма “ще обичам” или “обичал съм”. Ако познавате любовта няма да следвате никого. Любовта не се подчинява. Когато обичате не съществува нито уважение, нито неуважение.

Не знаете ли какво означава наистина да обичаш някого – да обичаш без ненавист, без ревност, без гняв, без да искаш да се бъркаш в това, което той прави или мисли, без укоряване, без сравняване – не знаете ли какво означава? Там където има любов има ли сравняване? Когато обичате някого с цялото си сърце, с целия си ум, с цялото си тяло, с цялото си същество, има ли сравняване? Когато напълно се откажете от себе си заради тази любов другият не съществува.

Любовта има ли отговорност и дълг и дали ще използва тези думи? Когато правите нещо поради дълг в него въобще има ли любов? В дълга няма любов. Структурата на дълга, в която човешкото същество е хванато, го унищожава. Докато сте принудени да направите нещо, понеже то е ваш дълг, не обичате това, което правите. Когато има любов няма дълг и няма отговорност.

За съжаление повечето родители мислят, че са отговорни за децата си и тяхното чувство за отговорност се трансформира в това, което им казва какво те би трябвало и какво не би трябвало да правят, какви те би трябвало и какви не би трябвало да станат. Родителите искат децата им да имат сигурно положение в обществото. Това, което наричат отговорност, е част от онази порядъчност, която те почитат; и ми се струва, че където има порядъчност няма порядък; те имат касателство само при ставане на съвършен буржоа. Когато подготвят децата си да се нагодят към обществото, те увековечават войната, конфликта и бруталността. Нима наричате това грижа и любов?

Истинската грижа е тази, която бихте проявили към дърво или растение, поливайки го, изучавайки нуждите му, грижейки се за него, осигурявайки му най-добрата почва, грижейки се за него с благост и нежност – но когато подготвяте децата си как да се нагодят към обществото, вие подготвяте убийството им. Ако обичахте децата си нямаше да има нито една война.

Когато изгубите някого, когото сте обичали, проливате сълзи – сълзите ви за вас ли са или за мъртвия? Себе си ли оплаквате или другиго? Някога плакали ли сте за някой друг? Някога плакали ли сте за вашия син, който е убит на бойното поле? Вие сте плакали, но дали онези сълзи се леят поради самосъжаление или сте плакали, понеже е било убито човешкото същество? Ако плачете от самосъжаление сълзите ви нямат значение, тъй като се интересувате от себе си. Ако плачете, защото сте изгубили някого, в когото сте вложили силно чувство, това не е било истинско чувство. Когато плачете за брат си, кой плаче за него? Много е лесно да плачете за себе си, защото той си е отишъл. Очевидно плачете, тъй като сърцето ви е развълнувано, но не е развълнувано заради него, развълнувано е единствено от самосъжаление и самосъжалението ви измъчва, обгръща ви, прави ви тъпи и глупави.

Когато плачете за себе си, това любов ли е – плачете, защото сте самотни, защото сте били изоставени, защото повече нямате власт – оплаквате се от вашия жребий, вашето обкръжение – винаги ли сте в сълзите? Ако разбирате това, което означава да осъществите контакта с него така непосредствено, както бихте докоснали дърво, или стълб, или ръка, тогава ще видите, че скръбта се създава от аза, скръбта се създава от мисълта, скръбта е следствие на времето. Допреди три години имах брат, сега той е мъртъв, сега аз съм самотен, изпълнен с болка, няма при кого да отида за утеха или компания, и това налива очите ми със сълзи.

Можете да видите всичко това да се случва вътре във вас, ако го наблюдавате. Можете да го видите изцяло, напълно, с един поглед, без да му отделяте аналитично време. В един миг можете да видите цялата структура и природа на това претенциозно малко нещо, наречено “аз”, моите сълзи, моето семейство, моята нация, моята вяра, моята религия – цялата тази грозота, цялата тя е вътре във вас. Когато я видите със сърцето си, не с ума си, когато я видите със самото дъно на сърцето си, тогава ще имате ключа, с който да сложите край на скръбта. Скръбта и любовта не могат да вървят заедно, но в християнския свят са идеализирали страданието, поставили са го на кръст и са го почитали, с подразбирането, че никога не можете да избягате от страданието, освен през точно тази единствена врата и това е цялата структура на експлоатиращото религиозно общество.

Така че като питате какво е любовта, може твърде силно да се изплашите, когато откриете отговора. Той може да означава пълен катаклизъм; той може да разруши семейството; може да установите, че не обичате съпругата или съпруга или децата си – нали – може да се наложи да съборите къщата, която сте построили, може никога повече да не се върнете в храма.

Но ако все още искате да разберете ще видите, че страха не е любов, зависимостта не е любов, ревността не е любов, собственичеството и господството не са любов, отговорността и дълга не са любов, самосъжалението не е любов, агонията поради това, че не сте обичани, не е любов, любовта не е по-голяма противоположност на омразата отколкото е скромността спрямо тщеславието. Така че ако можете да елиминирате всички тези неща, не насилствено, а като ги отмиете както дъждът отмива неколкодневния прах от едно листо, тогава може би ще попаднете на това странно цвете, за което човекът винаги копнее.

Ако нямате любов – не просто в малки капчици, а в изобилие – ако не сте изпълнени с нея – светът ще бъде застигнат от бедствие. Вие знаете, интелектуално, че единството на човечеството е съществено и тази любов е единственият път, но кой ще ви научи как да обичате? Дали някой авторитет, някой метод, някоя система, ще ви кажат как да обичате? Ако всеки ви казва как, това не е любов. Можете ли да кажете: “Ще практикувам любов. Ще седя ден след ден и ще мисля за това. Ще се упражнявам да бъда мил и нежен и ще накарам себе си да обърна внимание на другите?” Искате да кажете, че ще се обучите да обичате, да упражнявате волята да обичате? Когато практикувате упражнения и волята за това как да обичате, любовта си отива. Практикувайки някой метод или система за обичане може да станете извънредно интелигентни или по-добри или да постигнете състояние на ненасилие, но това няма абсолютно нищо общо с любовта.

В този разкъсан пуст свят няма любов, защото удоволствието и желанието играят главните роли, без любов дори всекидневието ви няма значение. А не можете да имате любов ако няма красота. Красотата не е нещо, което виждате – не е красиво дърво, красива картина, красива сграда или красива жена. Красота има само когато сърцето и умът ви знаят какво е любовта. Без любовта и този усет към красотата няма добродетел и вие знаете това много добре, правете каквото желаете – подобрявайте обществото, хранете бедните – само ще навредите повече, защото без любовта има само грозота и бедност във вашите собствени сърце и ум. Но когато има любов и красота, каквото и да направите то все е правилно, каквото и да правите всичко е наред. Ако знаете как да обичате, тогава можете да правите каквото искате, защото то ще реши всички други проблеми.

Така стигаме до същността: може ли умът да попадне на любовта без дисциплина, без мисълта, без насилване, без никаква книга, никакъв учител или лидер – както човек попада на прекрасен залез?

Струва ми се, че едно нещо е абсолютно необходимо и то е страст без подбуда – страст, която не е резултат от някаква отдаденост или обвързаност, страст, която не е похот. Човек, който не знае какво е страст, никога няма да познае любовта, защото любовта може да се прояви само когато има пълно себеотрицание.

Умът, който търси, не е страстен ум и единствения начин да открие любовта е като се натъкне на нея без търсене – да се натъкне на нея неволно и без каквото и да било усилие или практика. Ще установите, че тази любов не е във времето; тази любов е както лична, така и безлична, тя е и единствена, и множествена. Прилича на благоуханието на цвете, което можете да помиришете или да подминете. Това цвете е за всички и за всеки един, който си даде труда да го вдиша дълбоко и да го погледне с възхищение. Дали той е много близо в градината, или е много далеч, за цветето е едно и също тъй като то е изпълнено с това благоухание и следователно то е за всеки.

Любовта е нещо, което е ново, свежо, живо. За нея няма вчера и утре. Тя е отвъд безпорядъка на мисълта. Само невинният ум знае какво е любовта, невинният ум може да живее в света, който не е невинен. Да намерите това необикновено нещо, което човекът е търсил непрестанно чрез жертвоприношението, поклонението, отношенията, секса, чрез всяка форма на удоволствие и болка, е възможно само, когато мисълта започва да разбира себе си и стига до естествен завършек. Тогава любовта няма противоположност, тогава любовта не е в конфликт.

Вероятно ще попитате: “Ако намеря такава любов какво ще се случи със съпругата ми, децата ми, семейството ми? Те трябва да имат сигурност.” Щом задавате такъв въпрос вие никога не сте излизали извън обсега на мисълта, обсега на съзнанието. Ако веднъж сте били извън този обсег никога няма да задавате подобен въпрос, защото тогава ще знаете какво е любовта, в която няма мисъл и следователно няма време. Може да ви се стори хипнотично и магическо, но за да преминете действително отвъд мисълта и времето – което означава да отидете отвъд скръбта – трябва да е ясно, че съществува различно измерение, наречено любов.

Но вие не знаете как да достигнете до този необикновен извор – тогава какво правите? Когато не знаете какво да правите, не правите нищо, нали така? Не правите абсолютно нищо. Тогава вътрешно сте напълно тихи. Разбирате ли какво означава това? Това означава, че не търсите, не искате, не преследвате; няма изобщо никакъв център. Тогава има любов.