МЕДИТАЦИИ

1969

ЧАСТ 1

В пространството, което мисълта създава около себе си, няма любов. Това пространство разделя човек от човека и всичко се случва в него – борбата в живота, агонията и страха. Медитацията е краят на това пространство, краят на аза. Тогава отношението има съвсем различно значение, защото в това пространство, което не е породено от мисълта, другият не съществува, защото вие не съществувате. Тогава медитацията не е преследването на някое виждане, което е осветено от традиция. Тя по-скоро е безкрайното пространство, където мисълта не може да влезе. За нас малкото пространство, което мисълта създава около себе си, което е аза, e извънредно важно, защото това е всичко, което ума знае, идентифицирайки себе си с всичко, което е в това пространство. И страхът от това да не бъдеш се ражда в това пространство. Но в медитацията, когато това се разбере, умът може да влезе в измерение на пространството, където действието е бездействие. Ние не знаем какво е любовта, защото в пространството, което мисълта създава около себе си като аз, любовта е конфликта между аза и не-аза. Този конфликт, това мъчение, не е любов. Мисълта е самото отрицание на любовта и не може да влезе в онова пространство, където аза го няма. В това пространство е благословията, която човек търси и не може да намери. Той я търси в пределите на мисълта, а мисълта унищожава екстаза на тази благословия.