МЕДИТАЦИЯТА И ЕНЕРГИЯТА

 

Въпрос: Тази сутрин аз бих искал да навляза в по-дълбо­кото значение, по-дълбокия смисъл на медитацията. Практикувал съм много форми на медитация, включител­но и малко дзен. Има разни школи, които учат на осъзнаване, но те всички изглеждат доста повърхностни, затова не бихме ли могли да оставим всичко това настрана и да се задълбочим в медитацията?

Кришнамурти: Ние трябва да оставим също и цялото значение на авторитета, защото в медитацията авторитетът във всякаква форма – било той твоят собствен или на някой друг – се превръща в пречка и възпрепятства свободата; възпрепятства свежестта, новостта. Затова авторитетът, послушанието и подражанието трябва напъл­но да се изхвърлят. Иначе ти просто ще подражаваш, ще следваш това, което е казано, а това прави ума много тъп и глупав. В това няма свобода. Твоят минал опит може да те ръководи, да те насочва или да установява нови пътища, така че дори и това трябва да се остави. Само тогава може човек да навлезе в това най-дълбоко и изклю­чително важно нещо, наречено медитация. Медитацията е същността на енергията.

Въпрос: В продължение на много години съм се стремял да не ставам роб на авторитета на някой друг или на някакъв шаблон. Съществува, разбира се, опасност човек да се самоизлъже, но докато напредваме в това, аз вероят­но ще разбера. Когато обаче казваш, че медитацията е същността на енергията, какво значение влагаш в думите енергия и медитация?

Кришнамурти: Всяко движение на мисълта, всяко действие изисква енергия. За каквото и да правиш или да мислиш, се изисква енергия, а тази енергия може да се разпилява и чрез конфликти, чрез различни форми на не­нужни мисли, чрез емоционални стремежи и сантиментални дейности. Енергия се губи в конфликта, който възниква от дуализма, от Аз и не-Аз, от разделението между наблюда­тел и наблюдавано, между мислещ и мисъл. Когато това прахосване престане, се появява качеството на енергията, което може да се нарече осъзнаване – осъзнаване, в което няма оценка, съждение, осъждане или сравнение, но просто, едно внимателно наблюдение, виждане на нещата точно такива, каквито са, както вътрешно, така и външно, без намесата на мисълта, която е миналото.

Въпрос: Това го намирам доста трудно за разбиране. Ако изобщо няма мисъл, ще бъде ли възможно да разпозная едно дърво или жена си, или съседа си? Нали разпознаването е необходимо, когато гледаш някое дърво или жената от съседския апартамент?

Кришнамурти: Когато наблюдаваш едно дърво, необ­ходимо ли е разпознаване? Когато гледаш дървото, дали си казваш, че това е дърво, или просто гледаш? Ако го разпознаваш като брястово или дъбово, или мангово дърво, тогава миналото се намесва в непосредственото наблюдение. По същия начин, когато гледаш жена си, ако я гледаш със спомени за ядове или удоволствия, ти всъщ­ност не гледаш нея, а образа, който имаш в ума си за нея. Това осуетява директното възприятие, а то не се нуждае от разпознаване. Това, че външно разпознаваш жена си, децата си, къщата си или съседите си, е, разбира се, необходимо, но защо трябва да има намеса на миналото в очите, в ума и в сърцето? Това не ти ли пречи да видиш ясно? Когато осъждаш или имаш мнение за нещо, това мнение или предразсъдък изкривява наблюдението.

Въпрос: Да, виждам това. Виждам, че тази фина форма на разпознаване изкривява. Казваш, че всички тези намеси на мисълта са загуба на енергия. Ти казваш да наблюдаваме без никакво разпознаване, осъждане, съждение; да наблюдаваме, без да наименоваме, тъй като това наименоване, разпознаване и осъждане са загуба на енергия. Това може логически и действително да се разбере. След това идва другият момент – разделението, отделността, или как­то често го казваш в своите беседи, пространството, ко­ето съществува между наблюдателя и наблюдаваното и което създава дуализъм; ти казваш, че това също е загуба на енергия и поражда конфликт. Намирам всичко, което казваш, за логично, но също така намирам за изключител­но трудно да се премахне това пространство, да се внесе хармония между наблюдателя и наблюдаваното. Как да се направи това?

Кришнамурти: Не съществува „как”. „Как” означава система, метод, практика, което се превръща в нещо механично. Отново трябва да се освобождаваме от значи­мостта на думата „как”.

Въпрос: Възможно ли е това? Знам, че думата „възможно” подразбира бъдеще, усилие, борба за внасяне на хармония, но човек трябва да използва някои думи. Надявам се, че можем да отидем отвъд тези думи, така че възможно ли е да се осъществи единение между наблюдателя и наблюдаваното?

Кришнамурти: Наблюдателят винаги хвърля сянката си върху това, което наблюдава. Затова трябва да се разбере структурата и естеството на наблюдателя, а не как да се осъществи единение между двете. Трябва да се разбере движението на наблюдателя и в това разбиране може би ще дойде краят на наблюдателя. Ние трябва да изследваме какво представлява наблюдателят: той е мина­лото с всичките му спомени, съзнателни и несъзнателни, наследството на расата му, неговият натрупан опит, който се нарича знание, неговите реакции. Наблюдателят е наис­тина обусловеното същество. Той е този, който утвърж­дава, че той е и аз съм. Защитавайки себе си, той се съпротивлява, доминира, търси удобства и сигурност. След това наблюдателят се отделя като нещо различно от това, което вътрешно или външно наблюдава. Това по­ражда дуализъм, а от този дуализъм възниква конфликт, който е загубата на енергия. За да осъзнава наблюдателя, неговото движение, неговата егоцентрична активност, не­говите твърдения, неговите предразсъдъци, човек трябва да осъзнава всички тези подсъзнателни движения, които изграждат сепаратисткото му чувство, че е различен. То трябва да се наблюдава без никаква оценка, без никакво харесване и нехаресване; просто да се наблюдава във всекидневието, във взаимоотношенията. Когато това наблюдаване е ясно, няма ли тогава свобода от наблюдателя?

Въпрос: Ти казваш, господине, че в действителност наб­людателят е егото; казваш, че докато съществува егото, той трябва да се съпротивлява, да разделя, да отделя, тъй като в това отделяне, в това разделяне той се чувства жив. Това му дава жизненост да се съпротивлява, да се бори, и той е свикнал с тази битка; това е неговият начин на живеене. Да не искаш да кажеш, че това его, този Аз трябва да се разтвори чрез наблюдение, в което няма чувство на харесва­не или нехаресване, няма мнение или съждение, но само наб­людаване на този Аз в действие? Но как може такова нещо наистина да се случи? Мога ли да гледам на себе си толкова пълно, толкова вярно, без никакво изкривяване? Ти казваш, че когато гледам на себе си толкова ясно, Азът изобщо няма движение. И казваш, че това е част от медитацията?

Кришнамурти: Разбира се. Това е медитация.

Въпрос: Това наблюдаване със сигурност изисква изклю­чителна самодисциплина.

Кришнамурти: Какво имаш предвид под самодис­циплина? Да нямаш предвид дисциплиниране на себето чрез поставянето му в усмирителна риза, или чрез учене за себето, за себето, което утвърждава, което доминира, ко­ето е амбициозно, насилствено и т. н. – учене за него? Ученето е само по себе си дисциплина. Думата дисциплина означава да учиш и когато има учене, а не натрупване, когато има действително учене, което изисква внимание, това учене поражда собствена отговорност, собствена активност, собствени измерения: така че не съществува дисциплина като нещо наложено. Когато има учене, не съществува подражание, конформизъм, авторитет. Ако това имаш предвид под думата дисциплина, значи опреде­лено има свобода да учиш?

Въпрос: Ти ме отвеждаш твърде далеч и може би твърде дълбоко, и аз не мога особено да те следвам, що се отнася до това учене. Много ясно виждам, че себето като наблюдател трябва да се прекрати. Това е така логически и не трябва да има конфликт: това е съвсем ясно. Но ти казваш, че самото наблюдение е учене и в ученето винаги има натрупване; това натрупване се превръща в минало. Ученето е процес на прибавяне, но ти очевидно му придаваш един съвсем различен смисъл. От това, което казваш, успях да разбера, че ученето е едно непрестанно движение без натрупване. Така ли е? Може ли ученето да бъде без натрупване?

Кришнамурти: Ученето е само по себе си действие. Това, което обикновено става, е, че като научим, ние дейст­ваме според това, което сме научили. Така че има разделе­ние между миналото и действието и оттук конфликт между това, което трябва да бъде, и това, което е, или между това, което е било, и това, което е. Ние казваме, че може да има действие в самото движение на ученето: т. е. ученето е правене; не става въпрос първо да си научил и след това да действаш. Това е много важно да се разбере, защото когато научиш и после действаш от това натрупване, това е самата природа на Аза, на егото, или каквото име решиш да му дадеш. Азът е самата същност на миналото, което се стоварва върху настоящето и продължава така и в бъдещето. В това има непрестанно разделение. Когато има учене, има непрекъснато движение; няма натрупване, което може да се превърне в Аз.

Въпрос: Но в областта на техниката трябва да има натрупано знание. Без знание човек не може да прелети Атлантика или да кара кола, или дори да извършва пове­чето от обикновените всекидневни неща.

Кришнамурти: Разбира се, че не може, господине; тако­ва знание е абсолютно необходимо. Но ние говорим за психо­логическата област, в която действа Азът. Азът може да използва техническото знание, за да постигне нещо: някаква позиция или престиж; Азът може да използва това знание, за да действа, но ако в своето действие Азът се намесва, нещата започват да вървят погрешно, тъй като чрез техническите средства Азът се стреми към статут. Така че Азът не се интересува просто от знание в научните области; той го използва, за да постигне нещо друго. Той е като някой музикант, който използва пианото, за да стане известен. Това, от което се интересува той, е славата, а не красотата на музиката като такава или сама за себе си. Ние не казваме, че трябва да се освободим от техническото знание: напротив – колкото повече техническо знание има, толкова по-добри ще бъдат условията за живот. Но в момента, когато Азът започне да го използва, нещата тръгват на зле.

Въпрос: Мисля, че започвам да разбирам какво казваш. Ти даваш едно доста различно значение и измерение на думата „учене”, което е чудесно. Започвам да схващам. Ти казваш, че медитацията е движение на ученето и че в нея има свобода да учиш за всичко – не само за медитацията, но също и за начина, по който човек живее, шофира, яде, говори и всичко останало.

Кришнамурти: Както казахме, същността на енергията е медитацията. Да го кажем по друг начин: докато има медитиращ, няма медитация. Ако той се опита да постигне някакво състояние, описвано от други, или проблясък на преживяване...

Въпрос: Господине, ако мога да те прекъсна: да не искаш да кажеш, че ученето трябва да бъде постоянно, един поток, една непрекъсната линия, така че учене и действие да са едно, или едно непрестанно движение? Не знам каква дума да използвам, но съм сигурен, че разбираш какво искам да кажа. В момента, в който се получи прекъсване между учене, действие и медитация, това прекъсване е дисхармония, конфликт. В това прекъсване има наблюдател и наблюдавано, и оттук цялото прахосване на енергията; то­ва ли е, което ти казваш?

Кришнамурти: Да, това е, което имаме предвид. Меди­тацията не е състояние; тя е движение, така както и дейст­вието е движение. И както току-що казахме, когато отде­лим действието от ученето, тогава между ученето и дейст­вието навлиза наблюдателят, тогава той придобива важност, тогава той използва действието и ученето за свои скрити мотиви. Когато това много ясно се разбере като едно хармонично движение на действане, учене и медитиране, тогава няма загуба на енергия и това е красотата на медитацията. Има само едно движение. Ученето е далеч по-важно от медитацията или действието. За да учиш, трябва да има пълна свобода, не само в съзнанието, но в дълбочина, вът­решно – тотална свобода. А в свободата съществува това движение на учене, действане и медитиране като едно хар­монично цяло. Думата „цяло”[1] означава не само „здра­ве”[2], но и „свято”[3]. Така че ученето е свято, действането е свято, медитацията е свята. Това е наистина нещо свято и красотата е в него, а не отвъд него.


[1] Англ. whole. (Бел. прев.)

[2] Англ. health. (Бел. прев.)

[3] Англ. holy. (Бел. прев.)