НОВИЯТ ЧОВЕК

Въпрос: Аз съм реформист, социален работник. Виждайки невероятната несправедливост, която царува в света, аз съм посветил целия си живот на реформите. Преди бях комунист, но вече не мога да продължавам с комунизма, защото той се изроди в тирания. Въпреки това все още съм отдаден на реформиране на обществото, за да може човекът да живее в достойнство, красота и свобода и да реализира потенциала, който природата, изглежда, му е дала и, който самият той сякаш винаги е крадял от своя ближен. В Америка има някаква свобода, но въпреки това стандартизацията и пропагандата там са много силни – всички масмедии упражняват огромен натиск върху ума. Сякаш мощта на телевизията, това механично нещо, изобретено от човека, е развила своя собствена личност, собствена воля, собствена движеща сила; и макар вероятно никой – дори може би ни една група – да не я използва преднамерено за влияние върху обществото, нейната насоченост оформя самите души на децата ни. И това в различна степен е така във всички демократични страни. В Китай, изглежда, изобщо няма надежда за достойнството и свободата на хората, докато в Индия правителството е слабо, корумпирано и неефикасно. Струва ми се, че цялата социална несправедливост в света трябва абсолютно да се промени. Аз горя от желание да направя нещо, но не знам откъде да започна, за да се заема с това.

Кришнамурти: Реформата изисква друга реформа и това е процес, който продължава до безкрайност.

Затова нека погледнем на него по различен начин. Нека оставим настрана самата мисъл за реформи; нека я изтрием от себе си. Нека напълно забравим тази идея за желанието си да реформираме света. След това нека видим какво в действителност става, право в света. Политическите партии винаги са имали ограничена програма, която, дори и да е изпълнена, неизбежно причинява вреди, които след това трябва отново да се коригират. Ние винаги говорим за политическото действие като за най-важното, но политическото действие не е пътят. Нека го изхвърлим от ума си. Всички социални и икономически реформи попадат в тази категория. След това идва религиозната формула за действие, основаваща се на вяра, идеализъм, догматичност, нагаждане към някакво така наречено божествено предписание. В това се включва авторитет и приемане, послушание и върховно отречение от свободата. Чрез религиозни приказки за мир на земята те допринасят за безпорядъка, защото те са фактор на разделяне. Също и църквите винаги заемат някакво политическо становище във времена на криза, така че те са в действителност политически организации, а ние вече видяхме, че всяко политическо действие е разделящо. Църквите никога истински не са отричали войната: напротив – те са водили войни. Така че, когато човек остави религиозните предписания, така както оставя и политическите формули – какво му остава и какво да прави? Естествено гражданският ред трябва да се поддържа: трябва да имаме вода в чешмите. Ако разрушиш гражданския ред, трябва да започваш отново от самото начало. Тогава какво да се направи?

Въпрос: Това в действителност питам.

Кришнамурти: Интересувай се от радикалната промяна, от тоталната революция. Единствената революция е революцията между човек и човека, между хората. Това е единственото нещо, което ни интересува. В тази революция няма планове, няма идеологии, няма концептуални утопии. Ние трябва да приемем фактите на действителните отношения между хората и да ги променим радикално. Това е истинското нещо. А тази революция трябва да е внезапна, тя не трябва да отнема време. Тя не се постига чрез еволюция, която е във времето.

Въпрос: Какво имаш предвид? Всички исторически промени са се случили във времето; нито една от тях не е била внезапна. Ти предлагаш нещо доста неразбираемо.

Кришнамурти: Ако ти е необходимо време за промяна, да не си въобразяваш, че животът ще спре през времето, което е необходимо за промяна? Той не спира. Всичко, което се опитваш да променяш, се модифицира и увековечава от обкръжението, от самия живот. Така че това няма край. То е като да се опитваш да почистиш водата в резервоар, който непрестанно се пълни с мръсна вода. Така че времето се изхвърля.

Тогава какво ще причини тази промяна? Не може да е волята, нито решимостта, нито изборът, нито желанието, защото всички те са част от съществото, което трябва да се промени. Така че трябва да попитаме какво в действителност е възможно с действието на воля и утвърждаване, което е винаги действие на конфликт.

Въпрос: Има ли някакво действие, което да не е действие на воля и утвърждаване?

Кришнамурти: Вместо да задаваш този въпрос, нека навлезем много по-надълбоко. Нека видим, че всъщност само действието на волята и утвърждаването е това, което изобщо има нужда да бъде променяно, защото единствената вреда в отношенията е конфликтът, било между отделни хора или вътре в тях, а конфликтът е воля и утвърждаване. Живот без такова действие не означава, че живеем като зеленчуци. Конфликтът е това, което най-вече ни интересува. Всички социални болести, които ти спомена, са проекции на този конфликт в сърцето на всяко човешко същество. Единствената възможна промяна е радикалната трансформация на самия себе си във всички твои взаимоотношения, и то не в някакво мъгляво бъдеще, а сега.

Въпрос: Но как мога напълно да изтрия този конфликт в себе си, това противоречие, тази съпротива, това обуславяне? Интелектуално аз разбирам каква казваш, но мога да се променя само когато го почувствам пламенно, а аз не го чувствам така. То е просто някаква идея в мен; аз не го виждам със сърцето си. Ако се опитам да действам върху това интелектуално разбиране, ще вляза в конфликт с една друга, по-дълбока част от мен.

Кришнамурти: Ако наистина пламенно видиш това противоречие, тогава самото възприятие е революция. Ако видиш вътре в себе си това разделение между ума и сърцето, ако наистина го видиш, не си го представяш теоретично, но го видиш, тогава идва краят на проблема. Човек, който е пламенен по отношение на света и необходимостта от неговата промяна, трябва да бъде свободен от политическа активност, религиозен конформизъм и традиция – което означава да е свободен от теглото на времето, да е свободен от товара на миналото, да е свободен от всяко действие на волята: това е новият човек. Единствено тази е социалната, психологическа и дори политическа революция.