ОСЪЗНАВАНЕТО

 

Въпрос: Бих искал да знам какво имаш предвид под осъзнаване, защото често си казвал, че това, с което всъщност се занимава твоето учение, е осъзнаването. Аз съм се опитвал да го разбера, като слушам твоите бесе­ди и като чета книгите ти, но изглежда не мога да напредна особено. Знам, че то не е някаква практика и разбирам защо ти толкова категорично отхвърляш вся­какъв вид практики, упражнения, системи, дисциплини или редовни занимания. Мога да видя колко е важно това, защото иначе тези практики стават механични и нак­рая умът затъпява и оглупява. Аз би трябвало, ако мо­га, да изследвам докрай заедно с теб този въпрос за това какво значи да си осъзнат. Ти изглежда придаваш на та­зи дума някакво допълнително, по-дълбоко значение, и все пак ми се струва, че ние през цялото време осъзнаваме какво става. Когато съм ядосан, аз знам, че съм ядосан, когато съм тъжен, аз знам, че съм тъжен, и когато съм щастлив, аз знам, че съм щастлив.

 

Кришнамурти: Чудя се дали ние наистина осъзнава­ме гнева, тъгата, щастието? Или осъзнаваме тези неща едва когато те са отминали? Нека да започнем като че ли изобщо не знаем нищо за това, и да започнем от нулата. Нека да не изказваме никакви твърдения, нито догматични, нито по-изтънчени, но да изследваме този въпрос, който, ако човек наистина навлезе в него много дълбоко, ще разкрие едно изключително състояние, до което умът вероятно никога не се е докосвал, едно измерение, недокосвано от повърхностното съзнание.

Нека започнем от повърхностното и да се задълбочава­ме нататък.

Ние виждаме с очите си и възприемаме със сетива­та си нещата около нас – окраската на цветето, колибрито върху цветето, светлината на това калифорнийско слънце, хилядите звуци с различно качество и мекота дълбочина и височина, сянката на дървото и самото дърво. По същия начин чувстваме нашите тела, които са инструментите на тези различни видове повърхностни сетивни възприятия. Ако тези възприятия останат на повърхностно ниво, не може изобщо да има някакво объркване. Ето го това цвете, тази теменуга, тази роза и това е всичко. Няма предпочитание, няма сравнение, няма харесване и нехаресване, има го само нещото пред очите ни без никакво участие на психологията. Дали цялото това повърхностно сетивно възприятие или осъз­наване е достатъчно ясно? То може да се разпростре до звездите, до дълбините на моретата и до най-последните предели на научното наблюдение, използвайки всички инструменти на модерната технология.

 

Въпрос: Да, смятам, че разбирам това.

 

Кришнамурти: Така че ти виждаш, че розата и цялата вселена, и хората в нея, твоята съпруга, ако имаш такава, звездите, моретата, планините, микробите, атомите, неутроните, тази стая, вратата, са наистина там. А сега следващата стъпка: това, което мислиш за тези неща или което чувстваш за тях, е твоят психоло­гически отговор. А това ние наричаме мисъл или емоция. Така че повърхностното осъзнаване е нещо много просто: ето я вратата. Но описанието на вратата не е вратата и когато се въвлечеш емоционално в описанието, ти не виждаш вратата. Това описание може да бъде някаква дума или научен трактат, или силно емоционален отговор; нито едно от тях не е самата врата. Много е важно това да се разбере правилно още от началото. Ако не разбираме това, ще се объркваме все повече и повече. Описанието никога не е описваното. Макар че дори когато сега описваме нещо, а ние трябва да правим това, нещото, което описваме, не е нашето описание на това. Затова, моля те, непрекъснато имай това предвид, докато разговаряме. Никога недей да объркваш думата с нещото, което тя описва. Думата никога не е реалното, а ние лесно се увличаме, когато дойдем до следващия стадий на осъзнаването, където то става личностно и думата ни прави емоционални.

Така че има повърхностно осъзнаване на дървото, на птицата, на вратата; има и отговор на това, който е мисъл, чувство, емоция. Сега, когато осъзнаем този отговор, можем да го наречем втората дълбочина на осъзнаването. Съществува осъзнаването на розата и осъзнаването на отговора на розата. Често ние не осъз­наваме този отговор. В действителност това е същото осъзнаване, което вижда розата, което вижда и отго­вора. Това е едно движение й е погрешно да се говори за външно и вътрешно осъзнаване. Когато има визуално осъзнаване на дървото без никакво психологическо участие, няма разделение в отношението. Но когато съществува психологически отговор спрямо дървото, този отговор е обусловен, този отговор е от минали спомени, от минали преживявания и се явява разделение в отношението. Този отговор се явява раждането на това, което би трябвало да наречем Аз по отношение на „не-Аз”. По такъв начин ти влизаш в отношения със света. По такъв начин ти създаваш индивида и общността. Светът се вижда не като такъв, какъвто е, а в множеството му отношения с това Аз на спомена. Това разделение е животът и процъфтяването на всичко, което наричаме наше психологическо същество, и от това възниква цялото противоречие и разделение. Ти съвсем наясно ли си, че възприемаш това? Когато съществува осъзна­ването на дървото, няма преценка. Но когато има отго­вор по отношение на дървото, когато дървото се преценява чрез харесване и нехаресване, тогава в това осъзна­ване се появява разделение във вид на Аз и не-Аз, като Азът е различен от нещото, което се наблюдава. Това Аз е отговорът по отношение на минал спомен, минали преживявания. Може ли тогава да съществува осъз­наване, наблюдаване на дървото без никаква преценка, и може ли да има наблюдаване на отговора, на реакци­ите пак без никаква преценка? По този начин ние изтри­ваме принципа на разделението, принципа на Аз и не-Аз както при гледането на дървото, така и при вглеждането в самите нас.

 

Въпрос: Опитвам се да те следвам. Нека видим дали правилно съм разбрал. Има осъзнаване на дървото; това го разбирам. Има психологически отговор спрямо дървото; и това също го разбирам. Психологическият отговор е съставен от минали спомени и преживявания, той е харесване и нехаресване, той е разделяне на дърво и Аз. Да, мисля, че разбирам всичко това.

 

Кришнамурти: Дали това е така ясно, както и само­то дърво, или то е просто яснотата на описанието? Пом­ни: както вече казахме, описаното не е описанието. Как­во е това, което си разбрал, нещото или неговото опи­сание?

 

Въпрос: Мисля, че е нещото.

 

Кришнамурти: Следователно не съществува Аз, който е описанието при виждането на този факт. При виждането на който и да е факт не съществува Аз. Има или Аз, или виждането; не може да има и двете. Азът не вижда. Азът не може да вижда, не може да осъзнава.

Въпрос: Може ли да спра дотук? Смятам, че получих чувството за това, но трябва да му позволя да потъне навътре. Мога ли утре отново да дойда?

 

***

 

Въпрос: Мисля, че наистина съм разбрал – не словесно – това, което ти вчера каза. Съществува осъзнаването на дървото, съществува обусловеният отговор по отно­шение на дървото, и този обусловен отговор е кон­фликт, той е действието на паметта и миналите преживявания, той е харесване и нехаресване, той е пред­разсъдък. Разбирам също, че този отговор на предразсъ­дъка е раждането на това, което наричаме Аз, или контролиращия. Аз ясно виждам, че Азът съществува във всички взаимоотношения. Има ли тогава едно Аз из­вън взаимоотношенията?

 

Кришнамурти: Ние видяхме колко силно обуслове­ни са нашите отговори. Когато питаш има ли Аз извън взаимоотношенията, това е един умозрителен въпрос, дотолкова доколкото няма освободеност от тези обусло­вени отговори. Можеш ли да видиш това? Така че на­шият първи въпрос е не дали има или няма Аз извън обусловените отговори, а по-скоро може ли умът, който включва всичките ни чувства, да се освободи от това обуславяне, което представлява миналото? Миналото е Аз. В настоящето няма Аз. Дотолкова доколкото умът действа в миналото, съществува Аз. И умът е това минало, умът е това Аз.

Не можеш да кажеш това е умът, а онова е миналото, независимо дали миналото е с давност някол­ко дни или десет хиляди години. Затова ние питаме – може ли умът да се освободи от вчерашното? Тук сега участват няколко неща, нали? Преди всичко има повър­хностно осъзнаване. След това има осъзнаване на обус­ловения отговор. След това е разбирането, че умът е миналото, че умът е този обусловен отговор. След това е въпросът дали умът може да се освободи от мина­лото. И всичко това е едно-единствено действие на осъзнаването, защото в това няма умозаключения. Когато казваме, че умът е миналото, това разбиране не е устно умозаключение, а едно действително възприятие на факта. Французите имат една дума за такова възпри­ятие на факт и тя е „констатация". Когато питаме дали умът може да се освободи от миналото, дали този въп­рос се задава от контролиращия, от Аза, който е самото това минало?

 

Въпрос: Може ли умът да се освободи от миналото?

 

Кришнамурти: Кой задава този въпрос? Дали това е съществото, което е резултат от огромно множество конфликти, спомени и преживявания – то ли е, което пита – или въпросът възниква от само себе си, от възприятието на факта? Ако наблюдателят е този, който задава въпроса, тогава той се опитва да избяга от факта за себе си, защото, казва той, аз съм живял толкова дълго, обзет от болка, неприятности, тъга, че бих искал да отида отвъд тази непрестанна борба. Ако той задава въпроса от позицията на този мотив, отговорът ще бъде взимане на убежище в някакъв вид бягство. Човек или се отвръща от факта, или се обръща с лице към него. А думата и символът означават отвръщане от факта. Всъщност дори задаването на този въпрос е вече един акт на бягство, нали? Нека да осъзнаем дали този въп­рос е или не е акт на бягство. Ако е такъв, той е просто един шум. Ако няма наблюдател, тогава има тишина, едно пълно отричане на цялото минало.

 

Въпрос: Тук вече се загубих. Как мога за няколко секун­ди да изтрия миналото?

 

Кришнамурти: Нека да не забравяме, че говорим за осъзнаването. Ние заедно обсъждаме този въпрос.

Съществува дървото, съществува и обусловеният отговор по отношение на него, което е Азът в отно­шението, Азът, който е самият център на конфликта. Сега, дали този Аз задава въпроса? – този Аз, който, както вече казахме, е самата структура на миналото? Ако въпросът не е зададен от структурата на миналото, ако въпросът не е зададен от Аза, тогава няма структу­ра на миналото. Когато структурата задава въпроса, тя действа по отношение на факта към самата нея, тя се страхува от себе си и действа с цел да избяга от себе си. Когато тази структура не задава въпроса, тя не действа по отношение на себе си. Да обобщим: има дърво, има я думата, отговорът спрямо дървото, който е контролира­щият, или Азът, който идва от миналото; а след това и въпросът: мога ли да избягам от цялата тази бъркотия и мъка? Ако Азът задава този въпрос, той увековечава себе си.

А сега, като осъзнава това, той не задава въпроса! Когато осъзнаваш и виждаш всички последствия от това, въпросът не може да се зададе. Виждайки капана, той изобщо не задава въпроса. Сега виждаш ли, че цялото това осъзнаване е повърхностно? То е същото като това, което вижда дървото.

 

Въпрос: Има ли и някакъв друг вид осъзнаване ? Осъзнаването има ли и друго измерение?

 

Кришнамурти: Отново нека бъдем внимателни, не­ка да бъдем много наясно, че не задаваме този въпрос с някакъв мотив. Ако има мотив, ние сме отново в капана на обусловения отговор. Когато наблюдателят е изцяло тих, а не е накаран да затихне, тогава осъзнаването, което се появява, има със сигурност различно качество.

 

Въпрос: Какво ще е действието при каквито и да било обстоятелства, ако го няма наблюдателя – какъв ще е въпросът или какво ще е действието?

 

Кришнамурти: И отново - дали ти задаваш този въпрос от позицията на отсамната страна на реката, или на оттатъшната? Ако си на другия бряг, ти няма да задаваш този въпрос; ако си на този бряг, твоето дейст­вие ще бъде от позицията на този бряг. Така че има едно осъзнаване от този бряг с цялата му структура, с естеството му и всичките му капани, и да се опитваш да избягаш от капана значи да попаднеш в друг капан. А какво убийствено еднообразие има във всичко това! Осъзнаването ни е показало естеството на капана и сле­дователно съществува отрицанието на всички капани; така че сега умът е празен. Той е изпразнен от Аза и от капана. Този ум има различно качество, различно изме­рение на осъзнаването. Това осъзнаване не осъзнава, че е осъзнато.

 

Въпрос: Господи, та това е прекалено трудно! Ти гово­риш неща, които изглеждат верни, които изглеждат истинни, но аз още не съм на това ниво. Можеш ли да ги кажеш по друг начин ? Можеш ли да ме избуташ навън от моя капан?

 

Кришнамурти: Никой не може да те избута навън от твоя капан – нито някой гуру, нито наркотик, нито игра, никой, включително и аз – особено аз. Всичко, което трябва да направиш, е да бъдеш осъзнат от нача­лото до края, да не губиш вниманието си по средата. Това ново качество на осъзнаване е вниманието и в това внимание не съществуват граници, създадени от Аза. Това внимание е най-висшата форма на добродетел, сле­дователно то е любов. То е върховна интелигентност, и не може да има внимание, ако ти не си чувствителен за структурата и естеството на тези създадени от човека капани.