РЕДЪТ

Въпрос: В твоето учение има хиляди подробности. В своя живот аз трябва да мога да ги решавам всичките с едно действие, сега, което пронизва всичко, което върша, защото в моя живот аз имам само този един момент точно пред мен, в който да действам. Какво е това единствено действие във всекидневния живот, което ще фокусира в една точка всичките подробности на твоето учение, подобно на пирамида, поставена с върха надолу?

Кришнамурти: ... Опасно!

Въпрос: Или да го кажем по друг начин: какво е това едно-единствено действие, което ще фокусира в един миг в настоящето цялата интелигентност на живеенето?

Кришнамурти: Мисля, че въпросът е как да живееш един наистина интелигентен, балансиран, активен живот, в хармонични отношения с другите хора, без объркване, нагаждане и мизерия. Какво е това единствено действие, което ще призове тази интелигентност да действа в това, което правиш? Има толкова много мизерия, бедност и тъга в света. Какво трябва да направиш ти като човешко същество, за да се изправиш пред всички тези човешки проблеми? Ако използваш възможността да помагаш на другите за свое собствено осъществяване, тогава това е експлоатация и вреда. Значи това можем да го оставим настрана още от началото. Въпросът в действителност е как да живеем един високо интелигентен, подреден живот без никакъв вид усилие? Изглежда че винаги подхождаме към този проблем отвън, питайки себе си: „Какво да направя, след като съм се сблъскал с всичките безброй проблеми на човечеството – икономически, социални, човешки?“ Ние искаме да намерим някакво решение на това с езика на външното.

Въпрос: Не, аз не те питам как да се справя или да реша проблемите на света – икономически, социални или политически. Това би било прекалено абсурдно! Това, което искам да знам, е как да живея праведно в този свят, точно такъв, какъвто е, защото той е такъв, какъвто е сега, точно пред мен, и аз не мога да го желая в някаква друга форма. Аз трябва сега да живея в този свят такъв, какъвто е, и да решавам всичките си житейски проблеми в тези обстоятелства. Аз питам как да превърна живота си в живот на Дхарма, която е тази добродетел,'която не се налага отвън, която не се нагажда към някакво предписание, която не се култивира от някаква мисъл

Кришнамурти: Да не би да казваш, че искаш да се намериш мигновено, внезапно, в състояние на благодат, което е велика интелигентност, невинност, любов – да се намериш в това състояние без минало и бъдеще, и да действаш от това състояние?

Въпрос: Да! Точно това е.

Кришнамурти: Това няма нищо общо с постигане, успех или провал. Определено трябва да има само един начин на живот: какъв е той?

Въпрос: Това е въпросът ми.

Кришнамурти: Да имаш вътре в себе си тази светлина, която няма начало и няма край, която не е запалена от твоето желание, която не е твоя или нечия друга. Когато я има тази вътрешна светлина, каквото и да правиш, то ще бъде винаги правилно и истинно.

Въпрос: Как я получаваш тази светлина, сега, без цялата тази борба, търсене, копнеж, изследване?

Кришнамурти: Това е възможно само когато наистина умреш напълно за миналото и това може да се осъществи само когато в мозъка има пълен ред. Мозъкът не може да търпи безпорядъка. Ако има безпорядък, всичките му дейности ще бъдат противоречиви, объркани, мизерни и ще причиняват вреди в него и около него. Този порядък не е създание на мисълта, не е създание на подчинението на някакъв принцип, авторитет или на някаква форма на въображаема доброта. Това, което поражда конфликтите, е безпорядъкът в мозъка; след което възникват и всичките най-различни форми на съпротива, религиозна и всякаква друга, култивирани от мисълта, за да избяга от този безпорядък.

Въпрос: Как може да се внесе този ред в мозък, който вътре в себе си е в безпорядък, в противоречие ?

Кришнамурти: Това може да стане с наблюдателност през целия ден и след това като преди сън всичко, което е било направено през деня, се приведе в порядък. По този начин мозъкът не заспива в безпорядък. Това не означава, че мозъкът се самохипнотизира до състояние на ред, докато в действителност в него и около него има безпорядък. През целия ден трябва да има ред и сумирането на този ред преди сън се явява хармоничният завършек на деня. Това е като човек, който води сметки и всяка вечер им прави точния баланс, за да може на другия ден да започне начисто, така че когато отиде па спи, умът му да е тих, празен, да не е разтревожен объркан, притеснен или уплашен. Когато той се събуди ще я има тази светлина, която не е продукт на мисъл или удоволствие. Тази светлина е интелигентност и любов Тя е отрицанието на безпорядъка на морала, в който ние сме отгледани.

Въпрос: Мога ли веднага да имам тази светлина? Това е въпросът, който зададох още в началото, само че го казах по друг начин.

Кришнамурти: Ти можеш да я имаш веднага още щом Азът изчезне. Азът се преустановява, когато сам види, че трябва да дойде до своя край; виждането е светлината на разбирането.