СЪНИЩАТА

Въпрос: Казвали са ми професионалисти, че сънуването е толкова жизнено важно, колкото и мисленето и активността през деня, и че ако не сънувам, всекидневният ми живот ще попадне под голямо напрежение и стрес. Те настояват и тук аз не използвам техните термини, а говоря със свои думи, че в известни периоди на съня движенията на клепачите са указание, че протичат освежаващи сънища, които внасят в мозъка известна яснота. Чудя се дали тишината на ума, за която ти толкова често говориш, не би могла да донесе по-голяма хармония в живота, отколкото равновесието, предизвикано от шаблоните на сънищата. Бих искал също да запитам дали езикът на сънищата не е език на символи.

Кришнамурти: Самият език е символ, а ние сме свикнали със символите: виждаме дървото през образа, който е символ на дървото, виждаме нашия съсед през образа, който имаме за него. Очевидно едно от най-трудните неща за човека е да гледа на всичко директно, а не чрез образи, мнения, умозаключения, които са все образи. Затова в сънищата символите играят голяма роля и в това има голяма измама и опасност. Смисълът на един сън не винаги ни е ясен, макар че разбираме, че е изграден от символи и се опитваме да ги дешифрираме. Когато видим нещо, ние говорим за него толкова спонтанно, че не се сещаме, че думите са също символи. Всичко това показва, че по отношение на техниката има директна комуникация, но това рядко става в човешките отношения и разбиране, нали така? Когато някой те удари, ти нямаш нужда от символи. Това е директна комуникация. Това е един много интересен момент: умът отказва да види нещата директно, да осъзнае себе си без думата и символа. Ти казваш, че небето е синьо. Тогава слушателят дешифрира казаното според собствената си представа за синьото и ти го предава в свой шифър. Така че ние живеем в символи и сънищата са част от този символичен процес. Ние не сме способни на директно и непосредствено възприятие без символите, думите, предразсъдъците и умозаключенията. Причината за това е също много очевидна: това е част от егоцентричната дейност с нейните защити, съпротиви, бягства и страхове. В активността на мозъка участва шифрованият отговор и сънищата естествено трябва да са символични защото в будно състояние ние не сме способни на директен отклик или възприемане.

Въпрос: Тогава, струва ми се, това трябва да е някаква вътрешно присъща функция на мозъка.

Кришнамурти: Вътрешно присъщо означава нещо постоянно, неизбежно и трайно. Всяко психологическо състояние определено може да бъде променено. Само дълбоката, постоянна необходимост на мозъка от физическа сигурност на организма е вътрешно присъща. Символите са инструмент на мозъка за защита на психиката; това е целият процес на мисълта. Азът е символ, а не реалност. Създавайки символа на Аза, мисълта се идентифицира с неговия резултат, с формулата, след което я защитава: цялата мизерия и скръб идват от това.

Въпрос: Как тогава да избегна това?

Кришнамурти: Когато питаш как да го избегнеш, ти все още се придържаш към символа за Аз, който е фиктивен; ти си станал нещо отделно от това, което виждаш, и така се поражда дуализмът.

Въпрос: Мога ли да дойда пак друг ден, за да продължим с това?

***

Въпрос: Ти беше така добър да ми позволиш да дойда пак и аз бих искал да продължим оттам, където спряхме – ние говорихме за символите в сънищата и ти изтъкна, че ние живеем чрез символи, дешифрирайки ги за наше удовлетворение. Ние вършим това не само в сънищата, но също и във всекидневието; това е нашето обичайно поведение. Повечето от нашите действия се основават на интерпретацията на символите или образите, които имаме. Странно, след като говорих с теб онзи ден, сънищата ми взеха особен обрат. Аз имах много разстройващи сънища и интерпретацията на тези сънища се осъществяваше в сънищата, докато те протичаха. Това беше някакъв едновременен процес; сънят се интерпретираше от сънуващия. Това никога преди не ми се беше случвало.

Кришнамурти: Докато сме будни, има винаги наблюдател, който е различен от наблюдаваното, действащо лице, различно от своето действие. По същия начин има сънуващ, който е отделен от своя сън. Той си мисли, че сънят е отделен от него и следователно е необходима интерпретация. Но дали сънят е отделен от сънуващия и има ли някаква нужда да бъде интерпретиран? Когато наблюдателят е наблюдаваното, каква нужда има да се интерпретира, да се съди, да се преценява? Тази нужда би съществувала само ако наблюдателят беше различен от това, което се наблюдава. Това е много важно да се разбере. Ние сме отделили наблюдаваното нещо от наблюдателя и от това възниква проблемът за интерпретацията, но също и конфликтът и многото проблеми, свързани с него. Това разделение е една илюзия. Това разделение на групи, раси, националности е фиктивно. Ние сме същества, индивидуализирани чрез имена, чрез етикети. Когато етикетите придобиват всеобща важност, се появява разделение и това предизвиква войни и всякакви други борби.

Въпрос: Как тогава да разбера съдържанието на съня? Той трябва да има някакъв смисъл. Дали е случайно, че сьнувам някакво конкретно събитие или някакъв конкретен човек?

Кришнамурти: Би трябвало наистина да погледнем на това по един доста различен начин. Има ли нещо, което трябва да се разбере? Когато наблюдателят мисли, че е различен от наблюдаваното нещо, той прави опит да разбере това, което е извън него. Същият процес продължава и вътре в него. Наблюдателят се опитва да разбере нещото което наблюдава, което е той самият. Но, когато наблюдателят е наблюдаваното, не става дума за разбиране; има само наблюдаване. Казваш, че има нещо за разбиране в съня, иначе нямаше да има сън; казваш, че сънят е указание за неразрешен проблем, което човек трябва да разбере. Използваш думата „разбиране“, а в самата дума се крие дуалистичният процес. Мислиш, че има някакво Аз и нещо, което трябва да бъде разбрано, докато в действителност тези две неща са едно и също. Следователно твоето търсене на смисъл в съня е едно действие на конфликт.

Въпрос: Би ли казал, че сънят е израз на нещо в ума?

Кришнамурти: Той очевидно е такъв.

Въпрос: Не разбирам как е възможно да разглеждаш съня по начина, по който го описваш. Ако той няма смисъл, защо съществува?

Кришнамурти: Азът е сънуващият, а сънуващият иска да види смисъла на съня, който той е измислил или проектирал, така че и двете са сънища, и двете са нереални. Тази нереалност е станала реалност за сънуващия, за наблюдателя, който се смята за нещо отделно. Целият проблем за интерпретацията на сънищата възниква от това отделяне, това разделяне на деятел и действие.

Въпрос: Аз все повече и повече се обърквам, затова може ли отново да разгледаме това по малко по-различен начин? Разбирам, че сънят е продукт на моя ум и не е отделен от него, но като че ли сънищата идват от нива на ума, които още не са изследвани, така че, изглежда, са имитации на нещо живо в ума.

Кришнамурти: Скритите неща не са конкретно в твоя ум. Умът ти е ум на човек; съзнанието ти е целият човек. Но когато го конкретизираш като свой ум, ти му ограничаваш активността, и това ограничаване възникват сънищата. В будно състояние наблюдавай без наблюдателя, който е проява на ограничението. Всяко разделяне е ограничение. Разделяйки себе си на Аз и не-Аз, Азът, наблюдателят, сънуващият се сблъсква с много проблеми – измежду тях сънищата и интерпретацията на сънищата. При всеки случай ти ще видиш значението или стойността на един сън само до ограничена степен, защото наблюдателят е винаги ограничен. Сънуващият увековечава собствените си ограничения, затова сънят е винаги изражение на непълното и никога на цялото.

Въпрос: Донесоха камъни от Луната, за да разберат нейния състав. По същия начин ние се опитваме да разберем човешкото мислене, като донасяме парчета от нашите съншца и ги изследваме, за да видим какво изразяват.

Кришнамурти: Израженията на ума са фрагментите на ума. Всеки фрагмент изразява себе си по свой начин и противоречи на другите фрагменти. Един сън може да противоречи на друг сън, едно действие на друго действие, едно желание на друго желание. Умът живее в това объркване. Една част от ума казва, че трябва да разбере другата част, която може да е сън, действие или желание. Така че всеки фрагмент си има свой наблюдател, своя активност; и накрая свръхнаблюдателят се опитва да ги съчетае всичките в хармония. Свръхнаблюдателят е също фрагмент от ума. Тези противоречия, тези разделения пораждат сънищата.

Затова истинският въпрос не е за интерпретацията или разбирането на конкретен сън; той е за възприятието на това, че тези множество фрагменти се съдържат в цялото. Тогава виждаш себе си като едно цяло, а не като фрагмент от цялото.

Въпрос: Да не искаш да кажеш, господине, че по цял ден човек трябва да осъзнава цялото движение на живот не само своя семеен или делови живот, или който и да е друг аспект на живота?

Кришнамурти: Съзнанието е целият човек и не принадлежи на конкретен човек. Когато това е съзнание на един конкретен човек, възникна сложният проблем за фрагментацията, противоречието и войната. Когато в будно състояние има осъзнаване за цялостното движение на живота в човека, каква нужда има изобщо от сънища? Това тотално осъзнаване, това внимание слага край на фрагментацията и разделението. Когато няма изобщо конфликт, умът няма нужда от сънища.

Въпрос: Това определено отваря една врата, през която виждам много неща.