СЪРЦЕТО И УМЪТ

Въпрос: Защо става така, че човекът е разделил своето същество на различни части - на интелект и на емоции? И всяка като че ли е напълно различна от другата. Тези две движещи сили в живота често пъти така си противоречат, че изглежда разкъсват самата тъкан на нашето същество. Да бъдат те събрани, така че човек да може да действа като цялостно създание, е била винаги една от основните цели на живота. И към тези две неща в човека се добавя и едно трето, което е променящото се обкръжение. Така че тези противоречащи си неща в него освен това се противопоставят на третото, което като че ли е извън него. Това тук е един толкова объркващ, толкова противоречив и толкова обширен проблем, че интелектът изобретява някакъв външен агент, наречен Бог, който да ги събере заедно, а допълнително усложнява цялата работа. Съществува само този единствен проблем в живота.

Кришнамурти: Ти, изглежда, си се увлякъл от думите си. Това дали наистина е твой проблем, или ти си го измисляш заради хубавата дискусия? Ако е заради дискусията, тогава той няма реално съдържание. Но ако е действителен проблем, можем да се задълбочим в него. Тук имаме една много сложна ситуация, при която вътрешното се разделя на части и след това се отделя от своето обкръжение. А по-нататък разделя обкръжението, което нарича общество, на класи, раси, на икономически, национални и географски групи. Изглежда, това става в действителност в света и ние го наричаме живеене. Като не сме в състояние да разрешим този проблем, ние съчиняваме някакво свръхсъщество, някакъв фактор, на когото се надяваме, че ще донесе хармония и свързващо качество в нас и между нас. Това свързващо качество, което наричаме религия, поражда на свой ред един друг фактор на разделение. И така въпросът става следният: какво ще донесе пълна хармония в живота, в която да няма разделение, а едно състояние, в което както интелектът, така и сърцето да са прояви на цялостното същество? Това същество не е фрагмент.

Въпрос: Съгласен съм с теб, но как ще се осъществи това? Това е нещото, за което човек винаги е копнял и което е търсил с помощта на всички религии и всички политически и социални утопии.

Кришнамурти: Ти питаш как. Това „как" е великата грешка. То е разделящият фактор. Ето го твоето „как" и моето „как" и това на някой друг. Така че ако никога не бяхме използвали тази дума, щяхме наистина да изследваме, а не да търсим някакъв метод за постигане на определен резултат. Така че можеш ли изобщо да оставиш тази идея за някаква рецепта, за някакъв резултат? Ако можеш да определиш някакъв резултат, ти вече го знаеш и следователно той е обусловен, а не е свободен. Ако оставим настрана рецептата, тогава и двамата ще сме способни да изследваме дали изобщо е възможно да се осъществи хармонично цяло, без да се изобретява някакъв външен фактор, тъй като всички външни фактори, независимо дали са от обкръжението, или са свръхприродни, само утежняват проблема.

Преди всичко умът е този, който се разделя на чувство, интелект и обкръжение; умът е този, който изобретява външния агент; умът е този, който създава проблема.

Въпрос: Това разделение не е само в ума. То е дори още по-силно в чувствата. Мюсюлманите и индуистите не се мислят за отделни, те се чувстват като отделни и това чувство всъщност ги прави отделни и ги кара да се унищожават едни други.

Кришнамурти: Точно така: мисленето и чувстването са едно; те са едно още от началото и ние точно това казваме. Така че проблемът ни не е в интеграцията на различните фрагменти, но в разбирането на този ум и това сърце, които са едно. Нашият проблем не е как да се освободим от класите или как да построим по-добри утопии, или как да създадем по-добри политически лидери или нови религиозни водачи. Нашият проблем е умът. Да дойдеш до този момент, но не теоретично, а да го видиш в действителност, е най-висшата форма на интелигентност. Защото тогава ти не принадлежиш на никоя класа или религиозна група; тогава ти не си мюсюлманин, индуист, евреин или християнин. Така че сега имаме само един въпрос: защо човешкият ум разделя Той не само разделя собствените си функции на чувства и мисли, но разделя и себе си на Аз и „ти", на „ние „те". Умът и сърцето са едно. Нека да не забравяме това. Помни го, когато използваме думата „ум" нашият проблем е – защо умът разделя?

Въпрос: Да.

Кришнамурти: Умът е мисъл. Цялата дейност на мисълта е разделянето, фрагментацията. Мисълта е отворът на паметта, което е мозъкът. Когато види опасност, мозъкът трябва да отговори. Това е интелигентност, но същият този мозък някак си е бил обучен да не вижда опасността от разделянето. Действията му са валидни и необходими, когато се занимава с фактите. По същия начин той ще действа, когато види, че разделението и фрагментацията са опасни за него. Това не е идея, идеология, принцип или концепция (които всички са идиотски и разделящи) – това е факт. За да види опасността, мозъкът трябва да е много бдителен и буден, и то целият, а не само някакъв негов фрагмент.

Въпрос: Как е възможно целият мозък да се държи буден?

Кришнамурти: Както казахме, не съществува „как", а само виждане на опасността; в това е цялата работа. Виждането не е резултат от пропаганда или възпитание; виждането е с целия мозък. Когато мозъкът е напълно буден, тогава умът става тих. Когато мозъкът е напълно буден, няма фрагментация, няма отделяне, няма дуализъм. Качеството на тази тишина е от най-голяма важност. Можеш да направиш ума тих чрез наркотици и всякакви номера, но такава измама поражда различни други форми на илюзия и противоречие. Тази тишина е най-висшата Форма на интелигентност, която никога не е лична или безличностна, никога не е твоя или моя. След като е анонимна, тя е цялостна и безупречна. Тя не се поддава на описание, защото няма качества. Това е осъзнаване, това е внимание, това е любов, това е най-висшето. Мозъкът трябва да бъде напълно буден, това е всичко. Така както в джунглата човек трябва да бъде страхотно буден, за да оцелее, така и в светската джунгла човек трябва да бъде страхотно буден, за да живее цялостно.