В НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Джиду Кришнамурти

ПРЕДГОВОР

От нереалното води ме към Реалното,

от тъмнината ме води към Светлината

 и от смъртта води ме към безсмъртие.

Това не са мои думи, това са думи на Учителя, който ме учи. Без него аз нищо не бих могъл да сторя: с негова помощ аз встъпих в Пътя. Ти също желаеш да тръгнеш по този път и думите, които Той каза на мен, ще помогнат и на тебе, стига да ги следваш. Не е достатъчно само да се каже, че те са истинни и прекрасни: който иска да сполучи, трябва да постъпва точно както е казано тук. Ако гладният види храна и си каже: „Добра е", с това няма да се насити: той трябва да протегне ръка, да вземе храната и да яде. Също тъй не е достатъчно само да чуеш словата на Учителя: трябва да вършиш, каквото Той казва - внимателен към всяка негова дума, възприемчив за всяко загатване. Ако някое загатване не се схване, ако някоя дума се пропусне, те са изгубени завинаги, защото Той не говори два пъти...

*  *  *

Четири са качествата, които човек трябва да притежава, за да встъпи в Пътя:

Различаване.

Отсъствие на желания.

Добро поведение. Любов.

Ще се опитам да изложа тук онова, което Учителят ми каза за всяко от тях.

I

Първото качество е различаване - онова различаване на реалното от нереалното, което въвежда човека в Пътя. За това различаване става дума, но то е и нещо много повече, и чак трябва да се практикува не само в началото на Пътя, но и на всяка стъпка по него, всеки ден, до края. Ти встъпваш в Пътя, защото си узнал, че само по него може да се намерят онези неща, които заслужават да бъдат придобити. Несведущите работят, за да спечелят богатство и могъщество, но тези неща са ценни само за един живот, следователно са недействителни. Има по-велики неща от тях - неща реални и трайни: видиш ли ги веднъж, вече не ще можеш да възжелаеш други.

В света има само два вида хора: едни, които знаят, и други, които не знаят; единствено знанието е важно. Каква религия човек изповядва, към коя раса принадлежи - това не са съществени неща: истински съществено е знанието - знанието за Божията промисъл относно човека. Защото Бог има план и този план е еволюцията. Веднъж само човек да го види и истински да го познае, вече не може да не работи за него и да не се слее с него, защото той е тъй славен, тъй прекрасен! Така - защото знае! - той застава на Божията страна: като защитник на доброто и противник на злото, като работник за мировата еволюция, а не за лична изгода.

Ако е на Божия страна, той е един от нас и какво значение има дали нарича себе си индуист или будист, християнин или мохамеданин, дали е от Индия или от Англия, от Китай или от Русия. Които са на Негова страна, знаят защо са родени в света: те знаят какво трябва да правят и се стараят да го изпълнят. Всички други все още не знаят какво трябва да вършат: често постъпват неразумно и се мъчат да намерят някакви въображаеми пътища, които да ги изведат към добър край. Не искат да разберат, че всички хора са Едно и следователно само онова, което То - Едното - иска, може да бъде наистина благо за всички. Те следват нереалното вместо реалното. Докато не са се научили да различават тези две неща, те още не са на страната на Бога. Ето защо това различаване е първата стъпка.

Но дори когато изборът вече е направен, трябва да се помни, че разновидностите на реалното и на нереалното са много и че все още трябва да се различават правилното и неправилното, важното и неважното, полезното и безполезното, истинското и фалшивото, егоистичното и безкористното.

Между правилното и неправилното не е трудно да се избере, защото онези, които са пожелали да следват Учителя, вече са решили да се придържат към правилното на всука цена. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанието на тялото. Когато тялото ти възжелае нещо, спри се и помисли дали наистина ти го желаеш. Защото ти си Бог и искаш само онова, което Бог иска, но ти трябва да се оттегли дълбоко в себе си, за да намериш там Бога и да се вслушаш в Неговия глас, който е твой глас. Не изпадай в заблуждението да мислиш, че ти си тялото: ти не си нито физическото, нито астрално-то, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира да е Аз-ът - за да придобие онова, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се са-моосъзнаеш като техен господар.

Когато предстои да се извърши някаква работа, физическото тяло веднага застава пред нас със своите искания - то има нужда от почивка, от разходка, от ядене и пиене. Човекът, който не знае, си казва: „Аз искам да сторя тези неща и трябва да ги сторя." Но който знае, казва: „Онова, което желае, не съм Аз, а тялото ми - нека почака малко." Когато пък трябва да се помогне някому, тялото предчувствува: „Колко безпокойства ще ми донесе това! Нека друг го стори вместо мене." Обаче човекът му отговаря: „Ти няма да ми попречиш да сторя едно добро."

Тялото е твое добиче - конят, който яздиш. Затова трябва добре да го гледаш, добре да се грижиш за него, не бива да го пресилваш с работа, храни го както трябва, само с чиста храна и с чиста вода, и винаги го поддържай изрядно чисто, като го пазиш и от най-малката скверност. Защото, ако тялото ти не е съвършено чисто и здраво, ти няма да си в състояние да извършиш тежката работа на подготовката, няма да понесеш постоянните напрежения. Защото именно ти си този, който трябва винаги да е господар на тялото, а не то да контролира тебе.

Астралното тяло също има своите желания - и те са цял куп. То иска да се гневиш, да казваш остри думи, да чувствуваш ревност, да си алчен за пари, да завиждаш на другите за богатствата им, да изпадаш в униние. То иска тези неща и още много други... не защото желае да ти вреди, но защото жадува за силни емоции и обича да ги сменя непрестанно. Но ти нямаш нужда от всичко това и затова трябва да различаваш своите нужди от тези на твоето астрално тяло.

Умственото ти тяло — в самонадеяна гордост — се смята за нещо отделно, то си съставя високо мнение за себе си, а другите омаловажава. Дори когато си сполучил да го отвърнеш от световните неща, то все още се опитва да сведе всичко към себе си, като те кара да мислиш повече за твоя личен напредък, вместо да се грижиш за делото на Учителя и да помагаш на другите. Когато медитираш, то се старае да отвлече мисълта ти от онова, което ти е нужно, за да те накара да мислиш за всички неща, които са нужни на самото него. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което трябва да си служиш: затова и тук се иска различаване.

Трябва да бдиш безспирно, иначе ще пропаднеш.

Окултизмът не допуска никакви компромиси, когато става дума за добро и зло. Ти трябва да вършиш добро при всички обстоятелства. Не бива да вършиш зло независимо от това, какво ще каже или помисли невежият. Изучи основно скритите закони на природата и щом ги опознаеш, подреди живота си според тях, като се ръководиш винаги от разума и от здравия смисъл.

Трябва да различаваш важното от неважното Бъди, твърд като скала когато трябва да отделни доброто от злото, но в маловажните неща винаги отстъпвай на другите. Защото ти трябва да бъдеш винаги кротък и благосклонен, справедлив и сговорчив, като предоставяш на другите същата пълна свобода, каквато желаеш за себе си.

Опитвай се да разбереш кое заслужава да бъда направено и помни, че не бива да съдиш за нещата по тяхната привидна стойност. Нещо малко наглед, но непосредствено полезно за делото на Учи теля, много повече заслужава да бъде извършено отколкото нещо, голямо - което светът би сметна; за добро.

Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и по-полезното от по-малко полезното. Да нахраниш бедните е добро, благородно и полезно дело, но много по-благородно и по полезно е да нахраниш техните души. Всеки богат човек може да нахрани тялото, но само онзи, кой то има знание, може да нахрани душата. Ако ти притежаваш знание, твой дълг е да помогнеш и на другите да го придобият.

Колкото и мъдър да си, по този Път ти имай още много да учиш, толкова много, че и тук трябва да има различаване и ти трябва грижливо да отсъждаш кое заслужава да се научи. Всяко познание е полезно и един ден ти ще притежаваш цялото знание, но докато притежаваш само част от знанието, гледай поне то да бъде най-полезното. Бог е и Мъдрост, и Любов и колкото повече мъдрост имаш, толкова по-добре ще може Той да се проявява чрез тебе. И така, изучавай, но първо изучи онова, което най-много ще ти послужи, за да помагаш на другите. Изучавай търпеливо и събирай знания, но не за да те мислят хората за мъдър, нито пък заради рядкото щастие да бъдеш мъдър, а защото само мъдрият човек може мъдро да помага. Колкото и да е силно желанието ти да помагаш, ти ще направиш повече зло, отколкото добро, ако си невежа.

Трябва да различаваш истината от лъжата, да се научиш да бъдеш всякога истинен в мислите, думите и делата си.

Бъди истинен първо в мислите си - а това не е лесно, защото светът е пълен с изопачени понятия, с безсмислени суеверия и никой човек, обладан от тях, не може да напредне. Ето защо ти не трябва да поддържаш един възглед само защото мнозина го споделят, нито защото е бил поддържан от векове, нито защото е записан в някоя от книгите, които хората смятат за свещени. Ти трябва да се обърнеш към своя собствен разум и сам да прецениш дали той е разумен. Помни, че макар и хиляди хора да са на едно мнение по някой въпрос, ако те сами не познават предмета, тяхното мнение няма никакво значение. Който иска да върви по Пътя, трябва да се научи да мисли сам, защото суеверието е една от най-големите злини в света, една от веригите, от които трябва напълно да се освободим.

Твоето мнение за другите трябва да бъде вярно, не трябва да им приписваш неверни неща. Не си въобразявай, че хората все за тебе мислят. Ако някой върши нещо и ти решиш, че то ще ти навреди, или казва нещо и ти решиш, че то се отнася за те бе, не бързай да си кажеш: „Той иска да ми напакости." По всяка вероятност той изобщо не е има; тебе, защото всяка душа си има свои тревоги и повечето време е обзета от мисъл за себе си. Ако някой ти заговори гневно, не мисли: „Той ме мрази иска да ми навреди." Навярно някой друг или не що друго го е разгневило и понеже ти случайно си се изпречил на пътя му, той е обърнал гнева си срещу теб. Той постъпва безумно, защото всеки гняв е безумие, но затова пък ти не трябва да го преценяваш погрешно.

Когато станеш ученик на Учителя, ти ще можеш винаги да проверяваш дали мисълта ти е вярна като я съпоставяш с Неговата мисъл. Защото ученикът е едно със своя Учител и е достатъчно само да потопи своята мисъл в мисълта на Учителя, за да види веднага дали те са в съгласие. Ако мисъл та на ученика не трепти в хармония с мисълта ш Учителя, тя е погрешна и той я променя веднага защото мисълта на Учителя е съвършена, защото Той знае всичко. Онези, които още не са приети си Него, не могат да направят това, но те могат много да си помогнат, като се запитват често: „Какво би помислил Учителят за това? Какво би казал или сторил Учителят при тези обстоятелства?" За щото никога не трябва да правиш, да казваш илу да мислиш нещо, което - според тебе - Учителя! не може да направи, да каже или да помисли.

И в думите си ти също така трябва да бъдеш истинен, точен и пестелив. Никога не се залавяй да приписваш някому мотиви, защото само неговия! Учител може да знае мислите му. Може би той действува под влиянието на такива мотиви, каквито никога не са ти идвали на ум. Чуеш ли нещо да се говори против другиго, не го повтаряй: може би то не е вярно, а и дори да е вярно, по-благородно е да премълчиш. Мисли добре, преди да говориш, за да не допуснеш неточност.

Бъди себе си, в делата си, недей се представя за такъв, какъвто не си, защото всяка преструвка е преграда за чистата светлина на истината, която би трябвало да свети през тебе, както слънчевата светлина свети през чисто стъкло.

Трябва да правиш разлика между егоистичното и неегоистичното, защото егоизмът има много форми и щом помислиш, че си го задушил в една от тях, той ще се яви в друга, все тъй силен, както и преди. Но лека-полека мисълта да помагаш на другите ще те обземе дотолкова, че няма да ти остане време да мислиш за себе си.

Трябва да се научиш да различаваш и по друг начин. Научи се да виждаш Бога във всички същества и неща, колкото и да са лоши те или пък да ти се струват такива. Ти можеш да помогнеш на своя брат чрез общото за двама ви, а то е Божественият Живот. Научи се да събуждаш в него този живот, научи се да призоваваш този живот в него - така ще го спасиш от зло.

II

Много са хората, които мъчно могат да придобият качеството отсъствие на желания, защото си мислят, че те самите са желания и че ако им се отнемат тези желания, симпатии и антипатии, от тяхната личност няма да остане нищо. Но те още не са видели Учителя: в светлината на Неговото Присъствие всички желания изчезват - освен желанието да се уподобиш на Него. И при все това, преди да имаш щастието да го срещнеш лице в лице, ти можеш, ако искаш, да угасиш в себе си желанията. Различаването ти е показало вече, че многожелани-те от повечето хора неща като богатство и власт не са достойни за притежание. Когато това се почувствува истински, а не само се изрича с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.

Дотук всичко е просто нужно е само да разбереш. Но има някои, които се отказват от стремлението си към земни цели, за да спечелят небето или пък за да се спасят от веригата на преражда-нията. Не бива да изпадаш в това заблуждение. Ако си в своето самоотричане, стигнал дотам че напълно си забравил своето Аз, ти не можеш вече да мислиш кога това Аз ще бъде освободено или какъв рай го чака. Помни, че всяко егоистично желание - колкото и възвишен да е неговият предмет - връзва ръцете ти и докато не се избавиш от него, ти не си напълно свободен, за да се посветиш на работата на Учителя.

Когато са изчезнали всички желания на твоето Аз, все още е възможно да изпитваш желание да видиш резултата от своето дело. Помагаш ли някому, искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал дори и той да види това и да ти се отблагодари. Но това е все още желание... а също и отсъствие на вяра. Всяко твое усилие, когато помагаш, неизбежно се увенчава с успех - независимо дали ти можеш да видиш това или не: ти познаваш Закона и знаеш, че това е така. Трябва да правиш добро от любов към самото добро, а не с надежда за награда. Трябва да работиш от любов към самата работа, а не с надежда да видиш нейните плодове. Трябва да се отдадеш на света, защото го обичаш и не можеш да не му се отдадеш.

Не пожелавай да имаш психични сили: ти ще ги придобиеш, когато Учителят види, че е ударил часът ти. Развиеш ли ги насила и преждевременно, с това ще си навлечеш големи беди. Често притежателите на такива способности (сиддхи) се превръщат в играчка на природните духове или пък стават високомерни и се мислят за непогрешими. А времето и енергията, изхабени напразно за придобиването на тези сиддхи, могат да се употребят в работа за обща полза. Тези сили сами ще дойдат през времето на нашето развитие — те трябва да дойдат. И ако Учителят види, че за тебе ще бъде полезно ще бъде полезно вече да ги овладееш. Той ще ти каже как можеш да ги развиеш безопасно. Дотогава за тебе е по-добре да не ги притежаваш.

Пази се също и от някои малки желания, обичайни за всекидневния живот. Никога не искай да блестиш или да се показваш остроумен; не бъди словоохотлив. Добре е малко да приказваш, още по-добре е изобщо да не говориш, щом не си съвсем уверен, че онова, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно. Преди да проговориш, попитай се дали това, което ще изречеш, притежава тези три качества, ако не, мълчи.

Добре е още отсега да привикваш да мислиш внимателно, преди да говориш, защото, когато постигнеш посвещение, ще трябва да държиш сметка за всяка своя дума, да не би да кажеш нещо, което не трябва да се казва. Избягвай всяко сквернословие, всеки безполезен разговор, който принизява човека: когато се превърне в клюкарство, той е грях. Привикни повече да слушаш, отколкото да говориш; не изразявай мнение, ако не го искат от тебе. Някои определят четирите качества така: да знаеш, да смееш, да искаш, да мълчиш, последното е най-трудно от всички.

Друго желание, което строго трябва да потискаш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Това, което някой прави или казва, или вярва, не е твоя работа и ти трябва да се научиш да оставяш човека на мира: той има пълна свобода в мислите, думите и делата си, докато не пречи другиму. Ти сам искаш за себе си пълна свобода, за да постъпваш тъй, както мислиш за добре, Тогава трябва да предоставяш същата свобода и нему и когато той упражнява това свое право, нямаш право да го одумваш.

Ако мислиш, че той постъпва зле, ти можеш да намериш удобен случай да му кажеш лично и много учтиво защо мислиш така и е възможно да го убедиш, но в повечето случаи това би било една неуместна намеса. Никога не трябва да коментираш този въпрос пред трето лице, защото това е крайно погрешно.

Видиш ли някого да се отнася жестоко към дете или към животно, твое задължение е да се намесиш.

Видиш ли някого да нарушава законите на страната, трябва да уведомиш властите.

Натоварен ли си да поучаваш някого, твой дълг е кротко да посочваш грешките му. Вън от тези случаи трябва да се занимаваш само със своята работа и да усвоиш добродетелта на мълчанието.

III

Ето шестте особено важни черти на поведението, които Учителят препоръчва:

1.  Самоконтрол в мисленето.

2.  Самоконтрол в делата.

3. Толерантност.

4. Жизнерадост.

5. Еднонасоченост.   

6. Доверчивост.

1. САМОКОНТРОЛ В МИСЛЕНЕТО

Качеството отсъствие на желания показва, че астралното тяло трябва да се контролира, същото се отнася и за менталното (умственото) тяло. Това означава: контрол над чувствата, така че да не те обземат гняв и нетърпение; контрол над ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна; и -чрез ума — контрол над нервите, така че те да бъдат възможно най-малко раздразнени. Последното е трудно, защото, когато се опитваш да се приготвиш за Пътя, ти не можеш да не направиш тялото си но-чувствително, така че твоите нерви ще станат лесно раздразними от всеки шум и тласък и твърде остро ще започнеш да чувствуваш дори най-леките влияния. Обаче ти трябва да сториш всичко възможно, за да запазиш равновесието си.

Спокойният ум означава още и мъжество — необходимо качество, за да можеш да посрещаш без страх изпитанията и трудностите по Пътя; това означава също и постоянство — да понасяш по-лесно всекидневните безпокойства, както и да избягваш постоянните главоболия за дреболии, с които мнозина губят по-голямата част от времето си.

Учителят учи, че за човека не трябва да има никакво значение това, което му се случва отвън: скърби, трудности, болести, загуби - всичко това не трябва да го засяга и не трябва да нарушава спокойствието на неговия ум. Това са плодове на минали дела и когато дойдат, трябва да ги понесеш радостно, като помниш, че всяко зло е преходно и че твой дълг е да бъдеш винаги радостен и спокоен. Те принадлежат на твоите минали раждания, не на сегашния ти живот: ти не можеш да ги измениш, така че е безполезно да се занимаваш с тях. Мисли по-скоро за сегашните си дела, които подготвят събитията в твоя бъдещ живот, защото тях можеш да измениш.

Не се отдавай никога на скръб и не падай духом. Унинието е зло, понеже то се отразява зле върху другите и прави живота им по-тежък, а ти нямаш право да вършиш това. Ето защо, ако някога те обземе такова настроение, веднага се отърси от него.

Ти трябва да контролираш мисълта си и в друга насока: не я оставяй да блуждае. Каквото и да нравиш, прикови своята мисъл върху него, за да го извършиш както трябва. Не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпълнят ума ти, щом той остане свободен.

Употребявай всекидневно умствената си енергия за добри цели: бъди направляваща сила в посоката на еволюцията. Мисли всеки ден за човек, който живее в скръб или страда, или се нуждае от по мощ. И преливай в него любовната си мисъл.

Предпазвай ума си от гордост, защото гордостта произтича само от невежество. Невежият се мисли за велик извършител на едно или друго голямо дело, мъдрият обаче знае, че само Бог е велик, че всяко добро дело е дело само на Бога.

2. САМОКОНТРОЛ В ДЕЛАТА

Ако мисълта ти е правилна, тя ще се осъществи безпрепятствено. Все пак помни, че истинска полза на човечеството се принася само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Не трябва да има леност, а постоянна дейност в добри дела. Изпълнявай само задълженията си и не се бъркай в работата на друг човек, освен ако това не става с негово позволение, за да му помогнеш. Остави всеки да върши своята работа така, както сам  я разбира; бъди готов винаги да помогнеш там, където е нужно, но никога не се натрапвай. За мнозина най-трудното нещо в света е да се научат да вършат работата, която им е отредена, а към това ти трябва да привикнеш. Заради това, че се опитваш да се заемеш с някаква по-висша дейност, не трябва да занемаряваш обикновените си задължения, понеже, докато те не бъдат изпълнени, ти не си свободен да служиш на друго дело. Не поемай нови задължения към света, а изпълни докрай онези, които вече си поел - всички задължения, които ти сам признаваш за действителни и разумни, а не някакви въображаеми, които друг се опитва да ти наложи. Ако искаш да бъдеш ученик на Учителя, ти трябва да вършиш обикновените си дела по-добре от другите, а не по-зле, защото и това ти трябва да правиш в Негово име.

3. ТОЛЕРАНТНОСТ

Бъди напълно толерантен към всички и се отнасяй с разбиране към вярванията на хората от други религии - така, както се отнасяш и към своите единоверци. Защото тяхната религия, както и твоята, е път, който води към Всевишния. А за да помагаш на всички, трябва да разбираш всички.

Но за да постигнеш тази пълна толерантност, трябва първо да се освободиш от всякакъв фанатизъм и от предразсъдъците си. Трябва да знаеш, че обредите не са необходими: иначе ти би се мислил за по-добър от онези, които не ги изпълняват. Но пък не трябва да осъждаш другите, които все още извършват обредите. Остави ги да се молят както искат, само че и те не трябва да пречат на тебе, който знаеш истината:не трябва да ти натрапват онова, което си надраснал. Бъди снизходителен и благосклонен във всичко.

Сега, когато твоите очи са отворени, някои от старите ти вярвания и обреди може да ти се видят безсмислени; може и наистина да са такива. Но макар и вече да не вземаш участие в тях, все пак ги зачитай от любов към онези добри души, които още им отдават значение. Те имат своето място и своята полза; приличат на онези двойни редове, които като дете са ти помагали да пишеш право и равно, докато привикнеш да пишеш много по-добре и по-свободно без тях. Някога и ти си имал нужда от тях, но сега вече нямаш.

Един велик Учител някога е писал: „Когато бях дете, говорех като дете, чувствувах като дете, мислех като дете, но като станах мъж, аз изоставих своите детски навици." И въпреки това човекът, който е забравил своето детство и е изгубил всякаква обич към децата, не може да обучава деца и да помага на деца. Проявявай търпимост и толерантност към всички хора, отнасяй се еднакво към всички, каквито и да са те - будисти или индуисти, джайнисти или юдеи, християни или мохамедани.

4. ЖИЗНЕРАДОСТ

Каквато и да е твоята карма, ти трябва да я понасяш с радост и да приемаш всяко страдание като щастие, защото това показва, че Господарите на Карма те мислят достоен за помощ. Колкото и тежка да е тя, бъди благодарен, че не е по-тежка. Помни, че Учителят ще има малка полза от тебе, докато лошата ти карма не е изразходена и ти не станеш свободен. Като му предлагаш себе си и своята помощ, ти искаш да се ускори осъществяването на твоята карма и в един или в два живота ти реализираш това, което иначе би продължило в много съществувания. Но за да я унищожиш най-бързо, трябва да я понасяш бодро и жизнерадостно.

И друго е важно тук. Трябва да заличиш всяко чувство за собственост. Карма може да ти отнеме и онези неща, които са ти най-скъпи - дори хората, които са най-близки на сърцето ти. Но и тогава ти трябва да бъдеш радостен - готов да се разделиш с всички и с всичко. Често Учителят има нужда да прелее Своята сила в други чрез Своя ученик: Той не може да стори това, ако ученикът унива. Тъй че жизнерадостта ти трябва да бъде постоянна.

5. ЕДНОНАСОЧЕНОСТ

и трябва да имаш една-единствена цел: да вършиш делото на Учителя. Каквато и друга задача да се появи в живота ти, никога не трябва да забравяш това. Всъщност не може и да се появи работа, която да не е Негова, защото всяко полезно и безкористно дело е Негово дело и ти трябва да го вършиш за Учителя. Ти трябва да изработваш с най-голямо внимание всяка отделна част, тъй че да можеш да извършиш своето дело с най-голямо съвършенство. Същият Учител бе писал: „Каквото и да вършиш, върши го от сърце - като за Бога, а не като за хората." Мисли как би изпълнил своята работа, ако знаеше, че Учителят веднага ще дойде да я види; върши всичко, воден от тази мисъл. Най-мъдрите биха проумели най-добре какво означава тази фраза. Има и друга подобна, много но-стара: „С каквато и работа да се захванеш, вложи в нея всичко."

Еднонасочеността означава също, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал. От него не бива да те отклоняват никакви изкушения, никакви светски удоволствия, нито пък светските привързаности. Защото ти самият трябва да станеш едно с Пътя. Той трябва да се превърне в твоя собствена природа, така че да го следваш, без да има нужда да мислиш за него, и да не можеш да се отделиш от Пътя. Ти, Монадата, си решил това. Да се откъснеш от Пътя би значело'да се откъснеш от себе си.

6. ДОВЕРЧИВОСТ

Трябва да имаш доверие в своя Учител, трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя, ти ще Му се довериш докрай, през много животи смърти. Ако още не си Го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувствуваш Неговото същество и да Му се довериш, защото, ако не сториш това, знай: дори самият Той не е в състояние да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно преливане на любов и сила.

Трябва да имаш вяра в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре? Ако така смяташ, ти не се познаваш, ти познаваш само своята външна обвивка, която често пъти е падала в тинята. Но ти, истинският ти, си искра от Божествения Пламък и Бог, който е всемогъщ, пребивава в теб и поради това няма нищо, което да не можеш д постигнеш, стига само да го пожелаеш. Кажи си: „Това, което е направил един човек, всеки човек може да го направи. Аз съм човек, но аз съм също и Бог в човека: аз искам и мога да направя това, ще го направя." Защото твоята воля трябва да бъде като закалена стомана, ако искаш да встъпиш Пътя.

IV

Любовта е най-важното от всички качества, защото, ако тя е достатъчно силна в човека, той ще придобие всички други качества, а те без нея не биха били достатъчни. Тя често се тълкува като силно желание на човека да се освободи от кръга на раждането и смъртта и да се съедини с Бог; Но това тълкуване звучи егоистично и предава само част от съдържанието. Любовта не е толкова желание, колкото воля, решение, съсредоточаване. За да постигне своята цел, това решение трябва да изпълни цялото ти същество, така че в тебе да не остане място за никакво друго чувство. Наистина любовта е волята да бъдеш едно с Бога, и то не за да можеш да се избавиш от труд и от страдание, а за да работиш заедно с Него и както тъй благодарение на дълбоката си любов към Него. Защото Той е любов и ако искаш да станеш едно с Него, ти също трябва да се изпълниш със съвършено безко-ристие и любов.        

Във всекидневния живот значението на това качество е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиниш вреда и страдание на никое живо същество; второ, да използуваш всеки благоприятен случай, за да помогнеш с нещо, когато можеш.

Преди всичко не причинявай страдания. Има три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: интригантството, жестокостта и суеверието, защото те са престъпления против любовта. Човек, който желае да изпълни сърцето си с любов към Бога, трябва да бъде постоянно нащрек, за да не изпадне в тези три гряха. Виж какво представлява интригантството: то започва с лоша мисъл, а това само по себе си вече е престъпление. Защото във всеки човек и във всяко нещо има добро, във всеки човек и във всяко нещо има зло. Ние можем да усилваме което и да е от тях, като мислим за него, и по този начин можем подпомагаме или да спъваме еволюцията, можем да изпълняваме волята на Логоса или да му противим. Когато мислиш за злото в другия, ти вършиш едновременно три лоши неща:

1. Изпълваш пространството около себе си със  зли мисли вместо с добри и по този начин увеличаваш страданията в света.

2. Ако мислиш за злото в другия, ти храниш това зло и го засилваш и така правиш своя брат по-лош вместо по-добър. Но обикновено злото не е в него, а ти просто сам си го измисляш. И тогава твоята лоша мисъл изкушава твоя брат и го въвежда в грях, защото, ако той още не е съвършен, ти можеш да го направиш такъв, какъвто си го мислиш.

3. Ти изпълваш своя собствен ум със зли мисли вместо с добри: така спъваш своя собствен растеж и вместо да облагородиш душата си, ти я превръщаш в грозно и отвратително зрелище за тези, които могат да виждат.

Интригантът, незадоволен от злото, което е сторил на себе си и на своята жертва, с всички сили се опитва да направи и други  хора съучастници в своето престъпление. Ревностно им съобщава своята злоумишлена клевета, като се надява, че те ще й повярват, и тогава всички се съюзяват с него, за да разпространяват лошите думи за бедния страдалец. И това продължава ден след ден и се прави не само от един човек, а от хиляди. Започваш ли да  виждаш колко  низък  и ужасен  е този грях? Трябва съвсем да го избягваш. Никога не говори лошо за когото и да било, откажи се да слушаш когато някой говори лошо за другиго, кротко го прекъсни: „Това може би не е вярно, а дори и да е вярно, по-добре е да не се говори за него."

Има два вида жестокост: умишлена и неволна. Умишлената  жестокост  преднамерено  причинява болка на друго живо същество, и това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявола, отколкото на човека. Ти може би ще кажеш, че никой човек не би сторил подобно нещо; обаче хората често са вършили това, всекидневно го правят и днес. Правили са го инквизиторите и много религиозни хора в името на своята религия. Това вършат и вивисекторите, също така постъпват и много училищни възпитатели, за които това е нещо обикновено. Всички тези хора се опитват да извинят своята грубост, като казват, че било обичай, но едно престъпление не престава да бъде такова само заради това, че го вършат мнозина. Карма не държи сметка за обичая, и карма на жестокостта е най-ужасната от всички. В Индия поне няма извинение за такива обичаи, понеже на всички е добре известен Законът - никому да не причиняваш страдания. Съдбата, която ще постигне жестокия, трябва да падне също и върху всички онези, които излизат нарочно да убиват Божиите създания и наричат това „лов", „спорт"...

Такива неща ти няма да вършиш, аз зная, и от любов към Бога, когато ти се представи случай, ти открито ще въстанеш против тях. Но има жестокост както в дела така и в думи. Който каже една дума с намерение да обиди някого, вече е извършил това престъпление. Ти и това няма да правиш, но понякога само една необмислена дума обижда толкова, колкото и една злобна приказка, тъй че ти трябва да се пазиш и от неволна жестокост.

Тя обикновено е плод на безразсъдство. Някой е така завладян от лакомия и скъперничество, че дори и не помисля за страданията, които причинява на другите, като им плаща много малко или като оставя жена си и децата си почти да умират от глад. Друг мисли за своята собствена похот и малко се интересува колко души и тела съсипва, за да я задоволи. Трети, само за да не се обезпокои за няколко минути, не плаща на своя работник, когато трябва, като изобщо не мисли за трудностите, които му причинява по този начин. Толкова много страдания се дължат просто на нехайство, когато човек, улисан в грижи по себе си, съвсем не помисля как се отразява неговото поведение върху другите. Но карма никога не забравя и не държи сметка за факта, че хората забравят. Искаш ли да встъпиш в Пътя, трябва да мислиш за последствията от това, което правиш, иначе ще извършиш необмислена жестокост.

Суеверието е другото голямо зло, което е причинило ужасяващи жестокости. Онзи, който е роб на суеверието, презира по-мъдрите и се опитва да ги принуди да вършат същото, което и той. Помисли за страшните кръвопролития, които са извършени заради суеверието, че трябва да се принасят в жертва животни, и заради едно още по-жестоко суеверие - че човекът бил имал нужда да се храни с месо. Помисли за безчовечното отношение към потиснатите касти и виж до каква безсърдечна жестокост могат да стигнат дори онези, които знаят закона за братството.

Подтикнати от тоя призрак на суеверието, хората са извършвали хиляди престъпления - в името на Бога на Любовта. Бди прочее най-зорко, за да не остане в тебе и най-малката следа от него.

Тези три престъпления трябва да се избягват: те възпират съдбоносно всеки напредък, понеже са грехове против Любовта. Обаче ти трябва не само да се въздържаш от зло, но и действено да работиш за доброто. Ти трябва дотам да си изпълнен от силното желание да служиш, че винаги да си нащрек, за да помагаш на всички около себе си - не само на хората, но и на животните и растенията. Услужвай в малките неща всеки ден, за да ти стане навик, та да не пропуснеш редкия случай да принесеш по-голяма полза, когато ти предстои да извършиш някое велико дело. Защото, ако ти жадуваш за единение с Бога, то не е заради самия тебе, а за да станеш проводник, по който да се излее Неговата Любов и да стигне тя до твоите братя.

Който е в Пътя, той не живее вече за себе си, а за другите, той се е самозабравил, за да може да им служи. Той е перо в ръката на Бога, чрез което Божията Милост се излива тук долу и намира такъв израз, какъвто тя не би могла да има без този посредник. И при това той е в същото време едно живо огнено перо, от което струи пламъкът на Божията Любов, горяща в сърцето му и озаряваща света.

Мъдростта, която те прави способен да помагаш; волята, която насочва мъдростта; любовта, която вдъхновява волята - ето качествата, които трябва да придобиеш. Воля, Мъдрост и Любов са трите лица на Логоса и ти, който искаш да се запишеш в армията на неговите служители, трябва да направиш зрими тези лица в света.

Чуй на Учителя словата:

Ревниво бди над светлината скрита!

В повелята Му ти се вслушвай свята

дори сред битка страховита.

Най-слабия Му знак лови

поглъщай тихия Му шепот вдън душата,

взрян в Него над човешките глави -

през гръмовитите напеви на земята.