ВЪЗПРИЯТИЕТО

Въпрос: Ти използваш различни думи за възприятието. Понякога казваш „възприятие”, но също „наблюдаване”, „виждане”, „разбиране”, „да си осъзнат”. Предполагам, че използваш всички тези думи, за да обозначиш едно и също нещо: да видиш ясно, съвършено, цялостно. Може ли човек да види нещо цялостно? Ние не говорим във физически или технически смисъл, но възможно ли е психологически да възприемеш или разбереш нещо цялостно? Няма ли винаги нещо скрито, така че да виждаш само частично? Ще ти бъда много задължен, ако разгледаш по-разширено тази материя. Чувствам, че това е важен въпрос, защото е възможно да се окаже ключ към твърде много неща в живота. Ако бих могъл да разбера себе си напълно, тогава може би ще ми се решат всички проблеми и аз ще бъда едно щастливо свръхчовешко същество. Когато говоря за това, се чувствам доста развълнуван от възможността да отида отвъд моя малък свят с неговите проблеми и мъки. И така, какво имаш предвид под възприемане, виждане? Може ли човек да види себе си напълно?

Кришнамурти: Ние винаги гледаме на нещата частично. Първо, защото сме в състояние на невнимание, и второ, защото гледаме на нещата чрез нашите предразсъдъци, чрез словесните и психологически образи относно това, което виждаме. Затова ние никога напълно не виждаме каквото и да било. Дори да гледаш обективно на природата е доста трудно. Да гледаш едно цвете без никакъв образ, без никакво ботаническо знание – просто да го наблюдаваш – става доста трудно, защото умът ни е непостоянен, незаинтересован. А дори когато е заинтересован, той гледа на цветето с известни преценки и словесни описания, които изглежда дават на наблюдателя чувството, че той наистина го е гледал. Нарочното гледане не е гледане. Затова ние всъщност никога не поглеждаме цветето. Ние го гледаме през образа. Може би е доста лесно да гледаш нещо, което не те докосва дълбоко, както когато отиваме на кино и виждаме нещо, което ни развълнува за момент, но което скоро забравяме. Но да наблюдаваш себе си без образа – който представлява миналото, нашият натрупан опит и знание – се случва много рядко. Ние сме си създали образ за себе си. Смятаме, че трябва па бъдем това, а не онова. Изградили сме си една предварителна идея за себе си и гледаме на себе си през нея. Смятаме се за благородни или неблагородни и като виждаме какви сме в действителност, или се депресираме, или се плашим. Затова ние не можем да гледаме себе си, а когато го правим, то е частично наблюдаване; но всичко, което е частично или непълно, не носи разбиране. Само когато можем да гледаме на себе си цялостно, има възможност да се освободим от това, което наблюдаваме. Нашето възприятие не се извършва само с очите, със сетивата, но също и с ума, а умът очевидно е силно обусловен. Затова интелектуалното възприятие е само частично, макар че възприятието с интелекта като че ли да задоволява повечето от нас и ние си мислим, че разбираме. Фрагментарното разбиране е най-опасното и разрушително нещо. А точно това се случва по цял свят. Политикът, свещеникът, бизнесменът, техникът, дори човекът на изкуството – всички те виждат само частично. И те следователно са едни наистина много разрушителни хора. Тъй като те играят голяма роля в света, тяхното частично възприятие се превръща в общоприета норма и човек става пленник на това. Всеки един от нас е същевременно и свещеникът, и политикът, и бизнесменът, и човекът на изкуството, и много други фрагментарни същности. Всеки един от нас е също така бойно поле на всички тези враждуващи мнения и съждения.

Въпрос: Това аз го виждам ясно. Разбира се, използвам думата виждане в интелектуален смисъл.

Кришнамурти: Ако го виждаш цялостно, а не интелектуално или словесно, или емоционално, тогава ти ще действаш и ще живееш един доста различен живот. Когато видиш една опасна пропаст или се изправиш пред опасно животно, няма частично разбиране или частично действие; има пълно действие.

Въпрос: Но ние не се изправяме пред такива опасни кризи във всеки момент от живота си.

Кришнамурти: Ние се изправяме непрекъснато пред такива опасни кризи. Ти свикваш с тях и или ставаш безразличен, или оставяш на други да решат проблемите: а тези другите са също така слепи и едностранчиви.

Въпрос: Но как да бъда през цялото време осъзнат за тези кризи и защо казваш, че криза има непрекъснато?

Кришнамурти: Целият живот е във всеки един момент. Всеки момент е предизвикателство. Неадекватното посрещане на това предизвикателство е една криза в живота. Ние не щем да виждаме, че това са кризи, и си затваряме очите, за да избягаме от тях. Така ослепяваме повече, а кризите се уголемяват.

Въпрос: Но как да възприемам цялостно? Аз започвам да разбирам, че виждам само частично, и започвам да разбирам също и важността на това да гледам себе си и света с пълно възприятие, но има толкова неща, които протичат в мен, че става трудно да реша какво да гледам. Умът ми е като голяма клетка, пълна с немирни маймуни.

Кришнамурти: Ако видиш цялостно един момент, в тази цялостност се включват всички други моменти. Ако разбереш един проблем напълно, ти разбираш всички човешки проблеми, защото те всички са взаимно свързани. Така че въпросът е следният: може ли човек да разбере или да възприеме, или да види един проблем толкова пълно, че в самото му разбиране да е разбрал останалите? Този проблем трябва да бъде видян, докато се случва, а не преди или след това, не като спомен или някакъв пример. Например за нас сега не е добре да навлизаме в гнева или в страха; това, което трябва да направим, е да ги наблюдаваме, докато възникват. Възприятието е мигновено: ти или мигновено разбираш нещо, или изобщо не го разбираш; виждане, чуване, разбиране стават мигновено. Слушането и гледането имат продължителност.

Въпрос: Проблемът ми продължава. Той съществува в период от време. Ти казваш, че виждането е мигновено и следователно е извън времето. Какво дава продължителност на ревността или на който и да е друг навик, или на който и да е друг проблем ?

Кришнамурти: Те не продължават ли затова, защото не си гледал на тях с чувствителност, с неизбиращо осъзнаване, с интелигентност? Ти си гледал частично, поради което си им позволил да продължават. А освен това искането да се освободиш от тях се явява друг проблем с продължителност. Невъзможността да се справиш с нещо го превръща в проблем с продължителност и му дава живот.

Въпрос: Но как да видя мигновено цялото това нещо? Как да го разбера така, че то никога да не се върне пак?

Кришнамурти: На какво наблягаш, на „никога” или на „разбиране”? Ако наблягаш на „никога", значи искаш да избягаш от него завинаги, а това означава създаване на втори проблем. Затова пред нас стои само един въпрос, а той е как да видим проблема толкова пълно, че да се освободим от него. Възприятието може да бъде само от тишина, а не от дърдорещ ум. Дърдоренето може да бъде желание да се освободиш от него, да го намалиш, да избягаш от него, да го потиснеш или да му намериш заместител, но само тихият ум е този, който вижда.

Въпрос: Как да имам тих ум ?

Кришнамурти: Ти не виждаш истината, че само тихият ум вижда. „Как да имам тих ум” не възниква. Това е истината, че умът трябва да бъде тих, и виждането на истината в това освобождава ума от бърборенето. Тогава действа възприятието, което е интелигентност, а не приемането, че трябва да бъдеш тих, за да виждаш. Приемането може също да действа, но това е частично, фрагментарно действие. Няма отношение между частичното и цялостното; частичното не може да израсне в цялостно. Следователно виждането е от най-голяма важност. Виждането е внимание, а само невниманието е това, което създава проблеми.

Въпрос: Как мога да внимавам непрекъснато? Това е невъзможно!

Кришнамурти: Съвсем вярно, това е невъзможно. Но от най-голяма важност е да осъзнаваш своето невнимание, а не как да бъдеш внимателен през цялото време. Алчността е тази, която задава въпроса: „Как да бъда внимателен през цялото време?” Човек се загубва в практикуването на внимание. Практикуването на това да внимаваш е невнимаване. Ти не можеш да практикуваш да си красив или да обичаш. Когато омразата престане, се появява другото. Омразата може да престане само когато й отдадеш цялото си внимание, когато учиш и не трупаш знание за нея. Започни съвсем просто.

Въпрос: Какъв е смисълът от твоето говорене, щом като няма нищо, което да можем да практикуваме, след като сме те слушали?

Кришнамурти: От най-голяма важност е чуването, а не това, което ще практикуваш след това. Чуването е мигновеното действие. Практикуването придава продължителност на проблемите. Практикуването е тотално невнимаване. Никога не практикувай: могат да се практикуват само грешките. Ученето е винаги ново.